---

Какво е Дафа ученик

Преподаване на Фа по време на Фа-конференцията в Ню Йорк 2011 г.

Ли Хонгджъ

29 ав­густ 2011 г.

(Учителят влиза в залата, всеки се изправя и ентусиазирано аплодира.)

Доб­ро утро. Всич­ки вие ра­бо­ти­те уси­ле­но. (Учениците отговарят: „Учителят работи усилено.“) Вие сте тези, ко­и­то ис­тин­с­ки ра­бо­тят уси­ле­но, не аз. (Всички се смеят) Моля, сед­не­те.

Дафа уче­ни­ци­те без съм­не­ние ра­бо­тят мно­го уси­ле­но. И това е, за­що­то ис­то­ри­чес­ка­та от­го­вор­ност, ко­я­то ви е била по­ве­ре­на и ко­я­то сте по­е­ли, е тол­ко­ва ве­ли­ка, и ис­то­ри­чес­ка­та ви ми­сия дик­ту­ва, че в този кри­ти­чен мо­мент вие тряб­ва да по­е­ме­те та­ка­ва ис­то­ри­чес­ка от­го­вор­ност. Дафа уче­ни­ци­те се по­я­ви­ха точ­но в пос­лед­на­та фаза от ци­къ­ла на фор­ми­ра­не, зас­той, упа­дък и уни­що­же­ние на кос­мо­са. Ко­е­то ще рече, че било то живи съ­щес­т­ва или ма­те­ри­ал­ни обек­ти, това е вре­ме­то, ко­га­то всич­ко е дос­тиг­на­ло до пос­лед­ния и най-лош етап, в кой­то про­яв­ле­ни­я­та на не­ща­та са най-слож­ни, а раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то на доб­ро­то от ло­шо­то или на пра­вед­но­то от зло­то – най-труд­но. В та­къв мо­мент това ста­ва на­ис­ти­на мно­го труд­но – то­га­ва, ко­га­то Дафа уче­ни­ци­те се за­е­мат с ми­си­я­та, по­ве­ре­на им от ис­то­ри­я­та. Ко­га­то каз­вам, че Дафа уче­ни­ци­те са не­о­бик­но­ве­ни, то е, за­що­то в пе­ри­од като този те дой­до­ха, за да спа­сят съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва, да по­мог­нат на Учи­те­ля да ко­ри­ги­ра Фа и да из­пъл­нят ми­си­я­та, ко­я­то все­ки лич­но тряб­ва да из­пъл­ни – и ето кое ви пра­ви ис­тин­с­ки не­о­бик­но­ве­ни. Нито една ера в ис­то­ри­я­та не може да се срав­ня­ва.

Каз­вал съм пре­ди, че Ша­кя­му­ни, Исус, Лао Дзъ и по­доб­ни­те им – как­то и ня­кол­ко ве­ли­ки мис­ли­те­ли, свет­ци и ве­ли­ки бо­жес­т­ве­ни съ­щес­т­ва от дори по-ран­но вре­ме, ко­и­то са дош­ли на зе­мя­та – всич­ки те само по­ла­га­ха ос­но­ви­те на кул­ту­ра­та на чо­ве­чес­т­во­то в хода на ис­то­ри­я­та. Всич­ко пре­по­да­де­но от тях, спа­се­ни­е­то, ко­е­то пре­дос­та­ви­ха и не­ща­та, ко­и­то нап­ра­ви­ха, бяха прос­то за да ос­та­вят кул­ту­ра­та на чо­ве­чес­т­во­то с това, ко­е­то тя тряб­ва­ше да при­те­жа­ва. Един­с­т­ве­ни­те хора, ко­и­то те на­ис­ти­на взе­ха със себе си, бяха оне­зи съ­щес­т­ва, ко­и­то те спе­ци­ал­но бяха из­п­ра­ти­ли долу да им по­мог­нат в пре­да­ва­не­то на тази кул­ту­ра, и дори при тях това бяха само по­мощ­ни­те ду­хо­ве на тези хора, ко­и­то ни­ко­га не бяха вли­за­ли в све­та. Един­с­т­ве­ни­те, ко­и­то на­ис­ти­на мо­гат да осъ­щес­т­вят та­ки­ва неща – в този фи­на­лен, кри­ти­чен мо­мент от ис­то­ри­я­та – са уче­ни­ци­те на Дафа. За­поч­вай­ки с това от­къ­де про­из­ли­зат и раз­п­рос­ти­рай­ки се по це­лия път до про­це­са на ус­та­но­вя­ва­не на мо­гъ­ща доб­ро­де­тел в хода на ис­то­ри­я­та, това, ко­е­то Дафа уче­ни­ци­те са по­е­ли, е по-ве­ли­ко от това на све­ти­те хора от ми­на­ли вре­ме­на. При­чи­на­та е, че имен­но в този пос­ле­ден пе­ри­од се пра­вят ис­тин­с­ки­те неща. От древ­ни вре­ме­на до днес, от на­ча­ло­то на кос­мо­са доп­ре­ди око­ло 60 го­ди­ни по вре­ме на пос­лед­на­та гру­па на чо­ве­чес­т­во­то, всич­ко нес­пир­но слу­жи за ус­та­но­вя­ва­не­то на ос­но­ва, ко­я­то Фа-ко­ри­ги­ра­не­то ще изис­к­ва, като хо­ра­та тру­пат опит и се съз­да­ват мис­лов­ни­те про­це­си и по­ве­де­ни­е­то на съ­щес­т­ва­та, ко­и­то ще учас­т­ват в тази пос­лед­на фаза от ис­то­ри­я­та. Ето как­во пред­с­тав­ля­ва­ше ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­т­во­то. Така че било то Дафа уче­ни­ци или свър­за­ни по ня­ка­къв на­чин с тях съ­щес­т­ва – всич­ки те са слу­жи­ли на тази цел, като в хода на сво­и­те пре­раж­да­ния са проб­ва­ли неща и са ос­но­ва­ва­ли това, ко­е­то все­ки един от тях ще изис­к­ва. Още по-ог­ром­ни­ят брой не­из­ме­ри­ми, без­б­рой­ни живи съ­щес­т­ва в кос­мо­са, ко­и­то ня­мат ни­как­ва пря­ка връз­ка с Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, се бро­ят като съ­щес­т­ва, ко­и­то да бъ­дат спа­се­ни; те не иг­ра­ят роля [във Фа-ко­ри­ги­ра­не­то]. Тези, ко­и­то опи­сах, са тези учас­т­ни­ци, ко­и­то имат връз­ка с Фа-ко­ри­ги­ра­не­то.

Как­то зна­е­те, каз­вал съм пре­ди, че хо­ра­та в този свят – ко­е­то включ­ва всич­ки съ­щес­т­ва, има­щи връз­ка с Фа-ко­ри­ги­ра­не­то – не са тол­ко­ва обик­но­ве­ни. Те всич­ки са дош­ли за Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, били са съз­да­де­ни за Фа-ко­ри­ги­ра­не­то и из­ва­я­ни за него. Нищо не е слу­чай­но и в бъ­де­ще ще го ви­ди­те. Под ма­ги­я­та на илю­зи­я­та в чо­веш­кия свят и с пре­ми­на­ва­не­то на хо­ра­та през бо­га­та па­лит­ра от раз­лич­ни об­щес­т­ва в хода на ис­то­ри­я­та, те смя­та­ли пре­ми­на­то­то от тях прос­то за ес­тес­т­ве­но раз­ви­тие на съ­би­ти­я­та. Но слу­ча­ят не е та­къв. Зад все­ки пе­ри­од от вре­ме има при­чи­на. Как­то зна­е­те, пре­по­да­вал съм, че мис­ле­не­то на чо­век пре­ди, ко­га­то Бо­го­ве­те съз­да­ли чо­ве­ка за пър­ви път, не е има­ло спо­соб­ност­та да ре­а­ги­ра на при­ро­да­та или на об­щес­т­во­то и е има­ло мно­го лоша спо­соб­ност за оце­ля­ва­не. Тъй като в на­ча­ло­то, ко­га­то бил съз­да­ден, чо­ве­кът нищо не раз­би­рал, тъ­те­нът на гръ­мо­те­ви­ца­та го пла­шел и го ка­рал да бяга, за да се скрие в пе­ще­ра; или ко­га­то дой­де­ли дъж­дов­ни бури, той не зна­ел как да ги из­бег­не или дори мо­жел да е в пъл­но не­до­у­ме­ние как­во се случ­ва. Така с вре­ме­то чо­век пос­те­пен­но се на­у­чил как да ре­а­ги­ра на при­род­на­та сре­да. След това Бо­го­ве­те нес­пир­но за­поч­на­ли да пре­да­ват на хо­ра­та вся­как­ви кул­ту­ри, като наб­лю­да­ва­ли през ця­ло­то вре­ме, за да ви­дят ка­къв чо­век ще съз­да­дат тези кул­ту­ри. С дру­ги думи, това е бил един неп­ре­къс­нат про­цес на про­ба и греш­ка и на прак­ти­чес­ко при­ла­га­не на не­ща­та, ко­и­то в край­на смет­ка са били фи­на­ли­зи­ра­ни в един оп­ре­де­лен мо­мент. След из­к­лю­чи­тел­но про­дъл­жи­те­лен про­цес, кой­то об­х­ва­нал без­б­рой го­ди­ни и кой­то слу­жел за фи­на­ли­зи­ра­не­то на не­ща­та, била из­б­ра­на кул­ту­ра, под­хо­дя­ща за ус­та­но­вя­ва­не­то на вида мис­ле­не и по­ве­де­ние, не­об­хо­ди­ми по вре­ме на фи­нал­ния етап, и били съз­да­де­ни най-доб­ри­те неща от чо­веш­ка­та кул­ту­ра. Те щели да бъ­дат съз­да­де­ни през пет­те хи­ля­до­ле­тия на пос­лед­но­то чо­ве­чес­т­во и да бъ­дат осъ­щес­т­ве­ни от хо­ра­та. Го­во­ря имен­но за пос­лед­ни­те пет хи­ля­ди го­ди­ни на ки­тайс­ка­та ци­ви­ли­за­ция. Тя е про­дук­тът на това, ко­е­то е било съз­да­де­но в хода на този про­дъл­жи­те­лен ис­то­ри­чес­ки про­цес, и е не­го­ва­та кул­ми­на­ция. Про­це­сът имал за цел да на­у­чи хо­ра­та ка­къв на­чин на мис­ле­не да из­пол­з­ват, как­ви струк­ту­ри на ми­съл­та да об­ра­зу­ват, как да мис­лят за не­ща­та, с ко­и­то се сб­лъс­к­ват, и как­ви на­чи­ни на мис­ле­не да из­пол­з­ват, за да раз­миш­ля­ват.

Мис­ле­не­то на чо­век ди­рек­т­но дик­ту­ва дейс­т­ви­я­та му. Нап­ри­мер зна­е­те за крал­с­т­ва­та на Уей, Шу и У от ки­тайс­ка­та ера на Три­те крал­с­т­ва. И как­ва точ­но спе­ци­фич­на кул­тур­на чер­та е ут­вър­ди­ла ис­то­ри­я­та на Три­те крал­с­т­ва? „Йи“⁽¹⁾. Хо­ра­та от този ис­то­ри­чес­ки пе­ри­од зна­е­ли как­во е Йи, как се про­я­вя­ва то и дъл­бо­ки­те му зна­че­ния. А как­во ут­вър­дил Юе Фей от Юж­на­та ди­нас­тия Сон? „Джонг“⁽²⁾. [Това включ­ва въ­веж­да­не­то] на зна­че­ни­е­то на Джонг, на това, до ко­е­то до­веж­да кон­цеп­ци­я­та за Джонг, как се про­я­вя­ва то и как чо­век да ре­а­ги­ра и да се от­п­ла­ти за него. Хо­дът на ис­то­ри­я­та е бил имен­но про­цес на обу­че­ние на хо­ра­та как да бъ­дат хора. Це­ли­ят курс на тези пет хи­ля­ди го­ди­ни чо­веш­ка ис­то­рия е бил пос­то­я­нен про­цес на въ­веж­да­не на неща, ко­и­то ще са не­об­хо­ди­ми на хо­ра­та. Ко­га­то дой­дел пос­лед­ни­ят етап, мис­лов­ни­те про­це­си на чо­ве­ка щели да са дос­тиг­на­ли дос­та­тъч­но пер­фек­т­но и под­хо­дя­що със­то­я­ние, с ко­е­то Бо­го­ве­те да са удов­лет­во­ре­ни, и чо­ве­кът щял да може да се из­пол­з­ва, за да из­пъл­ни кул­ми­на­ци­он­на­та сце­на в този пос­ле­ден ис­то­ри­чес­ки мо­мент. Но един въп­рос щял да ос­та­не. А имен­но, как­то мо­же­те да си пред­с­та­ви­те, опи­са­но­то от мен са хора от по­лу­бо­жес­т­ве­на кул­ту­ра; хора, ди­рек­т­но съз­да­де­ни от бо­жес­т­ве­но­то. Така че би след­ва­ло, че по­ло­жи­тел­ни­те еле­мен­ти, из­г­раж­да­щи един та­къв чо­век или чо­веш­ка­та кул­ту­ра, ще взе­мат пре­вес над от­ри­ца­тел­ни­те еле­мен­ти. В чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва се съ­дър­жат как­то по­ло­жи­тел­ни, така и от­ри­ца­тел­ни еле­мен­ти от кос­мо­са; ця­ла­та ма­те­рия от Три­те сфе­ри има доб­ри и лоши еле­мен­ти в себе си и ко­га­то Бо­го­ве­те из­пол­з­ват ма­те­рия от Три­те сфе­ри, за да съз­да­дат едно чо­веш­ко съ­щес­т­во, ес­тес­т­ве­но в него има доб­ри и лоши еле­мен­ти. Ко­га­то чо­век е без­раз­съ­ден или за­гу­би са­мо­об­ла­да­ние, де­мо­нич­на­та при­ро­да е ос­нов­но тази, ко­я­то се про­я­вя­ва; а ко­га­то е мил и ра­зу­мен и под­хож­да с доб­ро­та към всич­ко, ко­е­то се раз­г­ръ­ща или про­я­вя­ва око­ло него, то­га­ва се про­я­вя­ват не­го­ви­те доб­ри еле­мен­ти, ко­е­то е не­го­ва­та Буда при­ро­да. Така хо­ра­та имат тези два вида еле­мен­ти в себе си, но само това не е дос­та­тъч­но.

Току-що по­со­чих, че про­це­сът на съз­да­ва­не на един чо­век е по­ло­жи­те­лен. Всич­ки хора са по при­ро­да доб­ри и дос­та ра­зум­ни. То­га­ва по­мис­ле­те как­во би ста­на­ло, ако ко­га­то пре­да­вах Дафа по вре­ме на Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, сто про­цен­та от тези хора, без как­во­то и да било из­к­лю­че­ние, всич­ки по­же­ла­е­ха да по­лу­чат Фа, вед­на­га щом той ста­не­ше на раз­по­ло­же­ние. И това щеше да е осо­бе­но вяр­но за ки­тай­ци­те, ко­и­то ве­ро­ят­но всич­ки щяха да дой­дат да учат и да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват в Дафа. Едва ли щеше да е не­об­хо­ди­мо да каз­вам как­во­то и да е, и то бър­зо щеше да се раз­п­рос­т­ра­ни нав­ся­къ­де. Но как­то зна­е­те, кос­мо­сът е дос­тиг­нал ужас­но със­то­я­ние и жи­во­ти­те от тази ера би тряб­ва­ло да бъ­дат прек­ра­те­ни; хо­ра­та в този свят оба­че бяха умиш­ле­но раз­ви­ти по този на­чин. А зад тези хора, ко­и­то взе­мат учас­тие в това на­чи­на­ние, са ог­ром­ни гру­пи от съ­щес­т­ва. Нито един жи­вот и нито един чо­век не се явя­ват прос­ти. Зад тях е ма­сив­на гру­па от съ­щес­т­ва в кос­мо­са, ко­и­то те пред­с­та­вят. Ко­га­то един чо­век по­лу­чи спа­се­ние, това оз­на­ча­ва всич­ки съ­щес­т­ва зад него да по­лу­чат спа­се­ние в бъ­де­ще. [Каз­вам това,] тъй като ог­ром­но­то мно­зин­с­т­во от хо­ра­та на тази земя, от хо­ра­та днес, са не­бес­ни кра­ле, ко­и­то са се спус­на­ли на зе­мя­та, ко­и­то са се пре­ро­ди­ли тук като чо­веш­ки съ­щес­т­ва. Така че, ако всич­ки тези съ­щес­т­ва дой­дат и на­у­чат Дафа, всич­ки те ще бъ­дат спа­се­ни, вклю­чи­тел­но и всич­ки съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва, пред­с­тав­ля­ва­ни от тях. Раз­би­ра се, това би било нещо доб­ро, как­то все­ки един жи­вот в този кос­мос би се съг­ла­сил – вклю­чи­тел­но не­из­б­ро­и­ми­те, ог­ром­ни кра­ле. Но най-вис­ши­ят Съз­да­тел не виж­да не­ща­та по този на­чин. Ко­га­то нещо ста­не лошо, то тряб­ва да бъде уни­що­же­но. За Него съз­да­ва­не­то на нещо ново е точ­но тол­ко­ва лес­но, кол­ко­то уни­що­же­ни­е­то на нещо лошо. А как­то сте на­яс­но, в кос­мо­са има прин­цип, а имен­но, че доб­ро­то и ло­шо­то имат сво­и­те пос­ле­ди­ци. Това оз­на­ча­ва, че кой­то пра­ви нещо лошо, тряб­ва да зап­ла­ти за това. Доб­ри­те дела во­дят до бла­гоп­ри­ят­на от­п­ла­та, а ло­ши­те – до от­ри­ца­тел­на. Цел­та е не­ща­та да се уре­дят. Но в дъл­гия ход на ис­то­ри­я­та жи­во­ти­те не само са при­до­би­ли кар­мич­ни дъл­го­ве по вре­ме на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та си с дру­ги жи­во­ти, но също така мно­го жи­во­ти не­съз­на­тел­но са съ­път­с­т­ва­ли и доп­ри­нес­ли за низ­хо­дя­ща­та спи­ра­ла в ис­то­ри­я­та на все­ле­на­та, като на прак­ти­ка все­ки жи­вот е изиг­рал роля в това. Все­ки носи част от ви­на­та за ло­шо­то. Все­ки осъз­на­ва, че не­ща­та се вло­ша­ват прог­ре­сив­но, и въп­ре­ки това ни­кой няма спо­соб­ност­та да обър­не те­че­ни­е­то. Все­ки се спус­ка на­до­лу по спи­ра­ла­та като част от този про­цес. С дру­ги думи, съг­лас­но за­ко­на за „съз­да­ва­не, зас­той, упа­дък, раз­ру­ше­ние“ всич­ко се пред­по­ла­га да се на­со­чи към раз­ру­ше­ние. Това е за­кон на кос­мо­са. Не е въп­рос на със­т­ра­да­ние. Това е прос­то за­кон.

Как­то зна­е­те съм пре­по­да­вал, че ма­те­ри­я­та не из­чез­ва и че жи­во­ти­те се пре­раж­дат. И това не се от­на­ся само за хо­ра­та, но и за сфе­ри­те на Бо­го­ве­те. Под ма­ги­я­та на заб­лу­да­та хо­ра­та не мо­гат да го ви­дят и за­то­ва на­ми­рат пер­с­пек­ти­ва­та за смърт­та ужа­ся­ва­ща. Раз­би­ра се, като Дафа прак­ти­ку­ва­щи сте на­яс­но с тези неща. Мо­ле­ку­ли­те, ко­и­то из­г­раж­дат мо­ле­ку­ляр­ни­те клет­ки на чо­век, са из­г­ра­де­ни от ато­ми, а ато­ми­те са из­г­ра­де­ни от дори по-мал­ки мик­рос­ко­пич­ни час­ти­ци, като енер­ги­я­та на час­ти­ци­те ста­ва по-го­ля­ма с на­рас­т­ва­не на тях­на­та мик­рос­ко­пич­ност. Зна­ем, че ко­га­то чо­веш­ко­то тяло се за­ро­ви в зе­мя­та, не­го­ви­те клет­ки, ко­и­то на по­вър­х­нос­т­но­то ниво са из­г­ра­де­ни от мо­ле­ку­ли, се раз­ла­гат. Но мо­ле­ку­ли­те не мо­гат да се раз­ла­гат, нали? Още по мал­ко ато­ми­те, нали така? То­га­ва къде е отиш­ла тази част от вас? Ако всич­ки мис­ли на чо­век бяха прос­то про­дукт на ми­съл­та на соб­с­т­ве­но­то му съз­на­ние на това по­вър­х­нос­т­но ниво, то­га­ва как чо­век ще обяс­ни не­ща­та, ко­и­то по­ня­ко­га хо­ра­та каз­ват не­о­чак­ва­но? Не­ви­на­ги е така, че ка­за­но­то от вас идва само след вни­ма­те­лен раз­ми­съл; вмес­то това, по­ня­ко­га в дейс­т­вие сте „вие“ на раз­лич­ни нива, раз­п­рос­ти­рай­ки се от ва­ши­те час­ти­ци на по­вър­х­нос­т­но­то ниво до час­ти­ци­те, ко­и­то ви из­г­раж­дат дъл­бо­ко в мик­ро­кос­мо­са. Ця­лос­т­но­то ви съ­щес­т­во е ед­нов­ре­мен­но из­г­ра­де­но от час­ти­ци, раз­п­рос­ти­ра­щи се от най-мик­рос­ко­пич­ни­те нива до тези на по­вър­х­ност­та, така че ва­ше­то съ­щес­т­во не е прос­то това из­к­лю­чи­тел­но прос­то по­вър­х­нос­т­но ниво от клет­ки. То­га­ва, в кон­тек­с­та на съ­щес­т­ву­ва­не­то на чо­век, за­гу­ба­та на тази по­вър­х­нос­т­на част е прос­то за­гу­ба­та на слой вън­ш­на кожа. При пре­раж­да­не се сла­га нова вън­ш­на кожа. Ис­тин­с­ко­то ви аз не може да из­г­ние при пог­реб­ва­не в зе­мя­та. Тази поч­ва не може да раз­ру­ши ато­ми­те, и дори мо­ле­ку­ли­те, в това от­но­ше­ние. Ако ато­ми­те на ня­ко­го бъ­дат раз­ру­ше­ни, това би до­ве­ло до мощ­на ек­с­п­ло­зия. Си­ла­та от атом­на ек­с­п­ло­зия с ма­ща­ба на едно чо­веш­ко тяло би била дос­та­тъч­на, за да раз­ру­ши град. Не е ли ис­ти­на това? То­га­ва къде оти­ва­те [след смърт­та]? Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те зна­ят от­го­во­ра. Така това ще рече, че под въз­дейс­т­ви­е­то на илю­зи­я­та в този свят, хо­ра­та не зна­ят как­во ще ста­не с тях, след като ум­рат. Но бо­жес­т­ве­ни­те съ­щес­т­ва зна­ят мно­го доб­ре как­во се случ­ва, а бо­жес­т­ве­ни­те съ­щес­т­ва от дори по-го­ле­ми ви­со­чи­ни зна­ят дори още по-доб­ре. Те при­е­мат всич­ко това за дос­та ес­тес­т­ве­но. Нов жи­вот се съз­да­ва, ко­га­то едно съ­щес­т­во дос­тиг­не пос­лед­ния етап в хода на жи­во­та си. Те са на­пъл­но на­яс­но с този про­цес. Така ця­ла­та все­ле­на включ­ва този про­цес на дви­же­ние нап­ред-на­зад, за кой­то го­во­ря.

Това, ко­е­то опи­сах, е ис­то­ри­чес­ки­ят про­цес на по-го­ле­мия кос­мос пре­ди края, про­це­сът на без­б­рой­ни­те нива от съ­щес­т­ва в него, кой­то на­пом­ня за ме­та­бо­лич­ния про­цес в сми­съл, че е нес­пи­рен про­цес на об­мен. Но ако най-го­ле­ми­ят кос­мос – то­ест тази еди­ни­ца като цяло – е об­ре­чен да бъде раз­ру­шен, ако е свър­ше­но с него като част от про­це­са на фор­ми­ра­не, зас­той, упа­дък и раз­ру­ше­ние, то­га­ва по­мис­ле­те: ако вся­ко едно от ни­ва­та на съ­щес­т­ва, ко­и­то се съ­дър­жат в него, не може по­ве­че да се пре­раж­да, то­га­ва тях­на­та ис­то­рия ще спре да съ­щес­т­ву­ва, няма да имат жи­вот, нищо няма да имат. За Бо­го­ве­те, кол­ко­то и ви­со­ко да е ни­во­то им, това е нещо край­но ужа­ся­ва­що! Това на­ис­ти­на е нещо ужа­ся­ва­що до край­на сте­пен – то би било пъл­но уни­що­же­ние! Тол­ко­ва мно­го ве­ли­чес­т­ве­ни неща има в кос­мо­са в ре­зул­тат на ис­то­ри­чес­кия про­цес на ко­ло­сал­ния кос­мос! Пог­лед­не­те как сто­ят не­ща­та дори на тази мъ­нич­ка пла­не­та на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. Пос­ле взе­ме­те под вни­ма­ние всич­ки без­б­рой­ни пла­не­ти в кос­мо­са, из­г­ра­де­ни от час­ти­ци с раз­лич­ни раз­ме­ри, ко­и­то имат вър­ху себе си без­б­рой­ни, не­из­ме­ри­ми съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва – дори Бо­го­ве­те не мо­гат да раз­бе­рат кол­ко живи съ­щес­т­ва има или как­ви ве­ли­ко­ле­пия са били съз­да­де­ни там! Все­ки чо­век е като ис­то­ри­чес­ки ле­то­пис. Все­ки един чо­век е като една дъл­га, ярка ис­то­ри­чес­ка при­каз­ка. Дос­та е уди­ви­тел­но да се наб­лю­да­ват всич­ки неща, през ко­и­то чо­век е пре­ми­нал през мно­го­то си жи­во­ти. Така че при този тол­ко­ва ог­ро­мен кос­мос и с тол­ко­ва мно­гоб­рой­ни­те му съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва, би било тол­ко­ва жал­ко, ако всич­ко това бъде раз­ру­ше­но.

Раз­би­ра се, при та­къв кос­ми­чес­ки за­кон със­т­ра­да­ни­е­то е ха­рак­те­рис­ти­ка на пра­вед­ни­те Бо­го­ве. Това не оз­на­ча­ва, че прос­то на­ли­чи­е­то на же­ла­ние за из­вър­ш­ва­не­то на ня­как­во доб­ро се смя­та за със­т­ра­да­ние. Ко­га­то ня­кой е под­бу­ден от при­щяв­ка и дейс­т­ва по нея, това не се смя­та за със­т­ра­да­ние. По-ско­ро в този слу­чай то про­из­ли­за от не­ща­та, ко­и­то чо­век ха­рес­ва. Или ка­за­но по-от­к­ро­ве­но, пре­диз­ви­ка­но е от при­вър­за­ност. В ис­тин­с­ко­то със­т­ра­да­ние няма при­ме­сен ка­къв­то и да било его­и­зъм и ко­га­то ня­кой се за­ни­ма­ва с друг или със съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва по прин­цип, той ще раз­г­леж­да не­ща­та с пра­вед­ни мис­ли и лю­бя­ща доб­ро­та. Ето как щом ви­де­ли края на все­ле­на­та, мно­го Бо­го­ве, мно­го кра­ле от раз­лич­ни нива на из­к­лю­чи­тел­но го­ле­ми ви­со­чи­ни в кос­мо­са, по­ис­ка­ли да спа­сят съз­на­тел­ни­те му съ­щес­т­ва. И как щели да ги спа­сят? Под­но­вя­ва­не­то чрез Фа-ко­ри­ги­ра­не тряб­ва да за­поч­не от най-нис­ко­то ниво в кос­мо­са и да ко­ри­ги­ра от дъ­но­то до вър­ха. На ог­ро­мен брой пред­с­та­ви­тел­ни жи­во­ти в този кос­мос е било поз­во­ле­но да се пре­ро­дят като чо­веш­ки съ­щес­т­ва. Но съ­щес­т­ва­та, спо­соб­ни да иг­ра­ят пред­с­та­ви­тел­на роля, по ни­ка­къв на­чин не са обик­но­ве­ни съ­щес­т­ва. Те не­съм­не­но са кра­ле от раз­лич­ни все­ле­ни, ко­и­то пред­с­та­вят сво­и­те све­то­ве, все­ле­ни или кос­ми­чес­ки тела. Но все­ле­на­та, ко­я­то едно та­ко­ва съ­щес­т­во пред­с­тав­ля­ва, при­над­ле­жи към сис­те­ма. Кос­ми­чес­ко­то тяло има в себе си цир­ку­ла­ция, ко­я­то тръг­ва от не­го­ви­те по-нис­ки до по-ви­со­ки­те му все­ле­ни, като не­го­ва­та сис­те­ма ко­рес­пон­ди­ра на сис­те­ми­те от дори още по-ви­со­ки нива, с дори по-ве­ли­ки от тях кра­ле, ко­и­то жи­ве­ят горе. И пос­ле, над сис­те­ми­те от дори по-ви­со­ки нива все още има по-ве­ли­ки сис­те­ми и кра­ле. Без зна­че­ние ви­со­чи­на­та оба­че, всич­ки те при­над­ле­жат към една и съща сис­те­ма. Но този, кой­то е на най-ви­со­ко­то мяс­то, може да не дой­де тук. То­га­ва как­во тряб­ва да се нап­ра­ви? Един дос­та под­хо­дящ пред­с­та­ви­тел, кой­то ще пред­с­тав­ля­ва без­чет­ни­те съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва в тази тях­на ог­ром­на сис­те­ма, е из­п­ра­тен и се пре­раж­да като чо­веш­ко съ­щес­т­во.

До­ка­то ви обяс­ня­вам това, може да си мис­ли­те: „Ами, от това, ко­е­то виж­дам, няма нищо ве­ли­ко в хо­ра­та на този свят. Виж­да­ме хора във вся­как­ва фор­ма и вид, като ня­кои са дори не­мар­ли­ви. Ня­кои хора в про­вин­ци­я­та во­дят на­ис­ти­на тру­ден жи­вот, до­ка­то ня­кои в гра­до­ве­те са го­ле­ми сно­би и се дър­жат от­в­ра­ти­тел­но, а има и дос­та мла­де­жи, ко­и­то се опит­ват да из­г­леж­дат „ин­те­рес­но“. Това е прос­то на­чи­нът, по кой­то е чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Не все­ки може да ра­бо­ти в го­ля­ма кор­по­ра­ция или да е шеф, така че ня­кои хора тряб­ва да за­пъл­нят оне­зи дру­ги роли. Само ма­лък брой мо­гат да ста­нат хора на из­кус­т­во­то или звез­ди. По съ­щия на­чин е с всич­ко ос­та­на­ло. На­ли­чи­е­то на раз­лич­ни со­ци­ал­ни кла­си е фор­ма­та, ко­я­то чо­веш­ко­то об­щес­т­во въз­п­ри­е­ма, но това не са ран­го­ве­те на тези съ­щес­т­ва. Така че ни­кое съ­щес­т­во не е прос­то, въп­ре­ки вън­ш­ния му об­лик. Ве­ро­ят­но ще от­к­ри­е­те, че един съ­би­рач на смет, ако пог­лед­не­те на­зад [към пре­диш­ни­те му жи­во­ти], пре­ди е бил ог­ро­мен Бог в кос­мо­са, кой­то, под вли­я­ние на илю­зи­я­та тук и в хода на сво­и­те пре­раж­да­ния, е ста­нал на­пъл­но из­гу­бен – из­гу­бен до със­то­я­ние, при ко­е­то не си спом­ня нищо. [Илю­зи­я­та] е та­ка­ва, че мно­го съ­щес­т­ва в хода на пре­раж­да­не­то са за­поч­на­ли да не­го­ду­ват сре­щу жи­тейс­ка­та си участ и не зна­ят нищо за ми­си­я­та, ко­я­то ги е до­ве­ла тук.

И това е само една илюс­т­ра­ция. Днес хо­ра­та в този свят, вклю­чи­тел­но по­ве­че­то от тези в раз­лич­ни­те со­ци­ал­ни кла­си, не зна­ят защо са дош­ли в този свят и са за­е­ти със стре­ме­жа си да нап­ра­вят ка­ри­е­ра. Това е осо­бе­но вяр­но за оне­зи, ко­и­то са опи­та­ли вку­са на ус­пе­ха. Те са тол­ко­ва до­вол­ни от себе си, че заб­ра­вят кои са. И ко­га­то си мис­лят, че са на­ис­ти­на доб­ри в нещо, ста­ват на­пъл­но от­не­се­ни; а ако чув­с­т­ват, че жи­во­тът им не е тол­ко­ва до­бър, са из­пъл­не­ни с ярост и не­го­ду­ва­ние към све­та. Но в дейс­т­ви­тел­ност това не е нещо, от ко­е­то се нуж­дае ва­ше­то съ­щес­т­во. Не тряб­ва да ста­ва­те тол­ко­ва вп­рим­че­ни в тези неща. Това, ко­е­то всъщ­ност е важ­но, е да въз­с­та­но­ви­те ва­ше­то ис­тин­с­ко аз. В този вре­ме­ви пе­ри­од, нас­ред по-об­шир­ния ход на ис­то­ри­я­та, зад съ­би­ти­я­та в жи­во­та на чо­век сто­ят при­чин­ни връз­ки. Стро­го пог­лед­на­то, това, ко­е­то се про­я­вя­ва в жи­во­та ви днес, е кар­мич­на­та от­п­ла­та за всич­ки­те доб­ри­ни или зли­ни, ко­и­то сте из­вър­ши­ли в пре­диш­ни­те си жи­во­ти. Как­то по­со­чих току-що, това е на­чи­нът, по кой­то кос­мо­сът ра­бо­ти. Слу­ча­ят е та­къв, не­за­ви­си­мо от коя прос­лой­ка на об­щес­т­во­то сте и не­за­ви­си­мо от про­фе­си­я­та ви – доб­ро­то се въз­наг­раж­да­ва с доб­ро, а зло­то – с лошо. Този за­кон при­със­т­ва в це­ли­те Три сфе­ри, не­за­ви­си­мо от ни­во­то. Така че, ко­га­то е дос­тиг­на­та фи­нал­на­та фаза, в този пе­ри­од мис­ле­не­то на хо­ра­та – осо­бе­но ко­га­то това е чо­веш­ко об­щес­т­во в край­на­та фаза на ко­ми­чес­кия ци­къл на по­раж­да­не, зас­той, упа­дък, уни­що­же­ние – е ста­на­ло по-слож­но. Така в този пе­ри­од Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те са тези, ко­и­то са не­об­хо­ди­ми, за да про­бу­дят хо­ра­та по све­та и да ги спа­сят в тази слож­на сре­да.

Това, ко­е­то пра­ви не­ща­та дори по-труд­ни е, че сега по­роч­ни­ят и зъл до кос­ти­те си ре­жим на ККП съ­щес­т­ву­ва в Ки­тай. Защо та­къв ре­жим ще се по­я­вя­ва в чо­веш­ко­то об­щес­т­во, и осо­бе­но ре­жим като този, кой­то е урод­лив? Все­ки в кос­мо­са, от горе до долу, е про­тив него. Всич­ки го смя­тат за чу­до­ви­ще. Мис­ле­не­то на чле­но­ве­те на по­роч­на­та пар­тия не е нор­мал­но. То­га­ва за как­во е ну­жен? Нищо не е тол­ко­ва прос­то, кол­ко­то из­г­леж­да. Това също е нещо, ко­е­то ста­ри­те сили на кос­мо­са умиш­ле­но зап­ла­ну­ва­ха. Ка­зах по-рано, че чо­веш­ка­та кул­ту­ра е нещо, ко­е­то е било пла­ни­ра­но от Бо­го­ве­те, и е била про­дук­тът на тях­но­то съз­да­ва­не на чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва. След съз­да­ва­не­то на ис­тин­с­ка­та, кла­си­чес­ка кул­ту­ра, мис­ле­не­то на хо­ра­та ви­на­ги щяло да бъде пра­вед­но, те щели да са доб­ро­на­ме­ре­ни по душа и все­ки щял да мис­ли за дру­ги­те в дейс­т­ви­я­та си. Щом та­ки­ва хора стиг­не­ли до край­на­та фаза, всич­ки те са щели да нап­ра­вят по­ло­жи­те­лен из­бор. Все­ки щял да по­лу­чи Фа. Но за ста­ри­те сили в кос­мо­са щеше да е твър­де лес­но хо­ра­та да по­лу­чат Фа и съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва да бъ­дат спа­се­ни. В Три­те сфе­ри съ­щес­т­ву­ва за­ко­нът, че доб­ро­то и зло­то имат сво­и­те пос­ле­ди­ци, и така ня­кои Бо­го­ве не мо­жа­ха да по­не­сат та­ка­ва пер­с­пек­ти­ва и при­ло­жи­ха този прин­цип до край­ност. Мис­ле­не­то им беше: „Кос­мо­сът вече не е до­бър, така че как на жи­во­ти­те може да се поз­во­ли да по­лу­чат спа­се­ние тол­ко­ва лес­но? Как може да се поз­во­ли на тол­ко­ва мно­го съ­щес­т­ва да вля­зат в бъ­де­ще­то?“ Така ог­ро­мен, об­ши­рен кръг от фак­то­ри въз­п­ре­пят­с­т­ва­ха съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва от това да бъ­дат спа­се­ни. Фак­тът, че ста­ри­те сили мис­лят по този на­чин, по­каз­ва, че Фа-прин­ци­пи­те на ста­рия кос­мос са дос­тиг­на­ли със­то­я­ни­е­то на упа­дък и уни­що­же­ние. Ста­ри­те сили ре­ши­ха, че по вре­ме на фи­нал­ния про­цес съ­щес­т­ва­та ще тряб­ва да нап­ра­вят из­бор – из­бор, кой­то ще бъде край­но труд­но да се нап­ра­ви, тъй като всич­ко би тряб­ва­ло да свър­ш­ва, а ос­вен това мо­ра­лът в све­та ще е ста­нал бър­ко­тия. Така че как се очак­ва хо­ра­та да нап­ра­вят из­бор, ако ис­кат да вля­зат в бъ­де­ще­то? Това е из­к­лю­чи­тел­но труд­но. Лет­ва­та е пос­та­ве­на мно­го ви­со­ко.

Ня­кои хора си мис­лят: „Но не са ли Бо­го­ве­те и Бу­ди­те със­т­ра­да­тел­ни към чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва?“ Ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то е дос­тиг­на­ло до този етап, чо­веш­ко­то мис­ле­не не може да бъде при­ло­же­но, за да се пре­це­нят та­ки­ва въп­ро­си. Бо­го­ве­те от ста­ри­те сили със си­гур­ност не мис­лят по този на­чин. Ако ис­ка­те да бъ­де­те спа­сен, да по­лу­чи­те из­бав­ле­ние, тряб­ва нас­ред из­ку­ше­ни­я­та на се­гаш­но­то об­щес­т­во, ко­е­то се фо­ку­си­ра вър­ху „тук и сега“, да нап­ра­ви­те пра­вил­ния из­бор. Само то­га­ва ще ус­пе­е­те. А ако не ус­пе­е­те, то­га­ва няма да бъ­де­те спа­сен. Как­то ве­ро­ят­но си спом­ня­те, чес­то каз­вам: „Нап­ра­вен е от­вор в мре­жа­та.“⁽³⁾ Ако хо­ра­та тряб­ва­ше да пре­ми­нат тес­та са­мос­то­я­тел­но, как биха мог­ли да го нап­ра­вят? Учи­те­лят от­дав­на зна­е­ше, че ста­ри­те сили ще нап­ра­вят това, така че аран­жи­рах за Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те да спа­ся­ват съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва. Ста­ри­те сили съз­да­до­ха това, ко­е­то в този свят е ре­жи­мът на по­роч­на­та пар­тия, с на­ме­ре­ни­е­то да нап­ра­вят не­ща­та труд­ни за съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва. На­ред с това те из­мис­ли­ха твър­де мно­го шан­та­ви те­о­рии, как­то и мо­дер­ни идеи и неща от този сорт, като нап­ра­ви­ха този свят ужас­но сло­жен, с доб­ри и с лоши неща в него. Съ­щев­ре­мен­но при­ба­ви­ха към ка­ша­та оп­ре­де­ле­ни из­к­ри­ве­ни фак­то­ри, как­то и из­вън­зем­на би­о­тех­но­ло­гия, така че да обър­кат пра­вил­но­то, тра­ди­ци­он­но мис­ле­не на хо­ра­та. В за­пад­но­то об­щес­т­во в общи ли­нии им бе дос­та­тъч­но да съз­да­дат и да пус­нат в ход ня­кои зли и прес­тъп­ни неща. Но в Ки­тай това не беше дос­та­тъч­но. Те оти­до­ха по-да­леч, като пре­о­бър­на­ха пра­вил­но­то в пог­реш­но и пог­реш­но­то в доб­ро, с иде­я­та, че при та­ки­ва труд­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва чо­век ще тряб­ва да нап­ра­ви из­бо­ра, оп­ре­де­лящ не­го­во­то спа­се­ние. Така че защо не­ща­та бяха нап­ра­ве­ни тол­ко­ва труд­ни в Ки­тай? Спо­де­лих пре­ди с вас, че кра­ле­те от дори по ви­со­ки нива, кра­ле­те на вся­ка една от ет­ни­чес­ки­те гру­пи на чо­ве­чес­т­во­то през ис­то­ри­я­та, тези, ко­и­то са били от ви­со­ки нива в кос­мо­са, всич­ки те се пре­ро­ди­ха в Ки­тай. Ки­тай ста­на съ­би­ра­тел­на­та точ­ка. Ето защо ни­во­то на труд­ност, с ко­е­то хо­ра­та там тряб­ва да се сб­лъс­кат, ко­га­то пра­вят из­бо­ра си, беше за­ви­ше­но. Това е, за­що­то ста­ри­те сили ви­дя­ха, че вед­на­га щом та­ки­ва хора по­лу­чат спа­се­ние, съ­що­то е ве­ро­ят­но да се слу­чи и на ет­ни­чес­ка­та гру­па, ко­я­то те пред­с­та­вят, или дори – в ня­кои слу­чаи – и на ця­ла­та гру­па жи­во­ти от ог­ром­на­та все­ле­на, на ко­я­то са пред­с­та­ви­те­ли. По­мис­ле­те, как­во ог­ром­но нещо би било това. Така ста­ри­те сили нап­ра­ви­ха пре­меж­ди­я­та, с ко­и­то тези хора тряб­ва да се сб­лъс­кат, най-го­ле­ми­те от всич­ки. Само като пог­лед­нем ки­тайс­кия на­род, в пос­лед­но вре­ме той е бил ув­ре­ден и съ­си­пан до със­то­я­ние, при ко­е­то из­г­леж­да прос­то ужас­но, като дори вън­ш­на­та фор­ма на хо­ра­та ста­ва по-нис­ка и по-дреб­на, а на­чи­нът, по кой­то из­г­леж­дат, е дос­та неп­рив­ле­ка­те­лен. До­ка­то хо­ра­та в ис­то­ри­я­та ви­на­ги са из­лъч­ва­ли здрав вид и са има­ли поч­те­ност. Из­г­леж­да­ли са мно­го доб­ре. Про­мя­на­та се е по­я­ви­ла с по­ви­ша­ва­не­то на труд­ност­та в Ки­тай в пос­лед­но вре­ме и с на­саж­да­не­то на лоши неща в хо­ра­та. Как­во­то се на­лее в ума на чо­век, със си­гур­ност ще ока­же вли­я­ние на не­го­вия вън­шен вид. Нап­ри­мер ако пос­та­ви­те нещо квад­рат­но в една чан­та, ко­га­то пог­лед­не­те към вън­ш­ния й вид, ще мо­же­те да го раз­поз­на­е­те; ако пос­та­ви­те нещо кръг­ло в нея, също ще мо­же­те да го раз­поз­на­е­те по вън­ш­ния й вид. С дру­ги думи, как­во­то се на­лее в чо­век, ще бъде явно по вън­ш­ния му вид. Ко­га­то ня­кой е пред мен, или не само пред мен – има мно­го по­ве­че неща в чо­веш­ко­то об­щес­т­во, от­кол­ко­то мо­жем да си пред­с­та­вим, като мно­го хора имат свръ­хес­тес­т­ве­ни сили – само един пог­лед е дос­та­тъ­чен и зна­еш как­во мис­ле­не и по­ве­де­ние пре­об­ла­да­ват в този чо­век и как­во ха­рес­ва, тъй като всич­ко това е из­пи­са­но точ­но там на ли­це­то му; и дори при­със­т­ва в те­лес­на­та му фор­ма.

То­га­ва как­во тряб­ва да се нап­ра­ви, ако ис­ка­те хо­ра­та да имат спо­соб­ност­та да се спа­сят, ко­га­то об­с­то­я­тел­с­т­ва­та са тол­ко­ва труд­ни? Те не са спо­соб­ни да раз­ли­чат доб­ро­то от ло­шо­то, а на всич­ко от­го­ре съ­щес­т­ву­ват мно­гоб­рой­ни­те ме­дии, ко­и­то по­пу­ля­ри­зи­рат тен­ден­ци­и­те в об­щес­т­во­то, въп­ре­ки че тези тен­ден­ции може да не са неп­ре­мен­но доб­ри. Прос­то до­ка­то все­ки пра­ви едно и също нещо, ме­ди­и­те са там, за да по­мог­нат на не­ща­та да се прид­ви­жат. То­га­ва по­мис­ле­те, как биха мог­ли хо­ра­та да раз­ли­чат доб­ро­то от ло­шо­то? Сред ця­ло­то чо­ве­чес­т­во има не по­ве­че от шепа хора, ко­и­то да имат ис­тин­с­ки доб­ри и сър­деч­ни мис­ли в съз­на­ни­я­та си, да се дър­жат здра­во и да не са за­сег­на­ти от всич­ко това. То­га­ва не е ли всич­ко за­гу­бе­но? И не са ли всич­ки от­дав­на аран­жи­ра­ни неща нап­раз­ни? При все това Три­те сфе­ри са били съз­да­де­ни точ­но за това на­чи­на­ние. Така че как­во тряб­ва да се нап­ра­ви?

Ка­за­но­то от мен току-що оз­на­ча­ва, че ни­кой не може да каже, че пра­ве­не­то на от­вор в мре­жа­та е пог­реш­но. И така, как е ос­та­вен от­вор в нея? Ако ня­кой тряб­ва да се от­къс­не от на­ме­са­та на ста­ри­те сили, той се нуж­дае от хора, ко­и­то да раз­мър­дат па­мет­та на чо­век, ко­и­то да му по­со­чат не­ща­та и да го на­ка­рат да раз­бе­ре, ко­и­то да го про­бу­дят и ко­и­то да му обяс­нят ис­ти­на­та за ми­на­ло­то и днеш­ния свят. В дейс­т­ви­тел­ност е мно­го труд­но да се нап­ра­ви изоб­що нещо в чо­веш­ко­то об­щес­т­во, тъй като вся­ко дви­же­ние на по­ло­жи­тел­ни­те еле­мен­ти раз­д­виж­ва ста­ри­те, от­ри­ца­тел­ни и лоши еле­мен­ти. И об­рат­но, раз­би­ра се, вся­ко дви­же­ние на от­ри­ца­тел­ни­те еле­мен­ти раз­д­виж­ва по­ло­жи­тел­ни­те. Доб­ро­то и зло­то са ба­лан­си­ра­ни сред чо­ве­чес­т­во­то и в дейс­т­ви­тел­ност за чо­век е труд­но да нап­ра­ви как­во­то и да било в този свят. Има мно­го свръ­хес­тес­т­ве­ни съ­щес­т­ва тук в този чо­веш­ки свят и вся­ко едно от тях е спо­соб­но да раз­ре­ша­ва проб­ле­ми на чо­ве­чес­т­во­то. Така че, като се има пред­вид, че едно един­с­т­ве­но свръ­хес­тес­т­ве­но съ­щес­т­во може да нап­ра­ви та­ки­ва неща, защо не го пра­вят? Те зна­ят и виж­дат ясно, че за всич­ко има под­ред­ба и че не­за­ви­си­мо кол­ко доб­ро може да е това оп­ре­де­ле­но нещо, ко­е­то пра­вят, то ще ока­же вли­я­ние на нещо дру­го, и че това дру­го нещо неп­ря­ко ще ока­же вли­я­ние – как­то кло­ни­те из­рас­т­ват от дър­во­то – на го­лям кръг от неща. Това би било на­ру­ша­ва­не на под­ред­би­те на по-вис­ши Бо­го­ве и дори би пос­лу­жи­ло като про­мя­на на аран­жи­ра­но­то за ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­т­во­то – нещо, ко­е­то ни­кой не смее да про­ме­ни про­из­вол­но.

И така, това е бил мо­мен­тът, в кой­то са се по­я­ви­ли Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те. Съв­ре­мен­ни­те хора оба­че са нат­ру­па­ли ог­ром­ни кар­мич­ни дъл­го­ве в хода на пре­раж­да­ни­я­та си в ис­то­ри­я­та, така че ако ис­ка­те да спа­си­те хо­ра­та и да ра­зяс­ни­те ис­ти­на­та, ако ис­ка­те да спа­си­те този чо­век, зад него има ог­ро­мен брой жи­во­ти, ко­и­то няма да му поз­во­лят да бъде спа­сен. При­чи­на­та е, че тези жи­во­ти мра­зят този чо­век, тъй като пре­ди или в ня­кое дру­го пре­раж­да­не той се е въз­пол­з­вал от тях, убил ги е или е зло­у­пот­ре­бил с тях и на­не­се­на­та вре­да може да им е при­чи­ни­ла ог­ром­но стра­да­ние. Хо­ра­та не зна­ят нищо в този мо­мент за не­ща­та, ко­и­то са из­вър­ши­ли в не­ве­жес­т­во, до­ка­то са били из­гу­бе­ни сред илю­зия или же­ла­ния по вре­ме на пре­раж­да­ни­я­та си. Факт е, че през дъл­гия ход на ис­то­ри­я­та все­ки чо­век се е сдо­бил с тяло, об­ре­ме­не­но с кар­мич­ни дъл­го­ве, и все­ки е в заб­лу­да. Вед­на­га щом ня­кой ис­тин­с­ки по­ис­ка да спа­си та­къв чо­век и на­ис­ти­на иска да спа­си чо­ве­ка като съ­щес­т­во, жи­во­ти­те, ко­и­то са били на­ра­не­ни от този чо­век, няма да го поз­во­лят. Тъй като слу­ча­ят е та­къв, ще има на­ме­са и мно­го пре­меж­дия, ко­и­то ще въз­ник­ват, до­ка­то спа­ся­ва­те хо­ра­та по све­та и пре­ди да ги на­ка­ра­те да раз­бе­рат ис­ти­на­та. Преч­ки от все­въз­мо­жен вид въз­п­ре­пят­с­т­ват хо­ра­та. И ако ис­ка­те да спа­си­те мно­го хора или ако това, ко­е­то се опит­ва­те да нап­ра­ви­те, е от зна­чи­те­лен ма­щаб, ця­ла­та об­щес­т­ве­на сре­да ще бъде ха­рак­те­ри­зи­ра­на от та­къв фе­но­мен.

Прес­лед­ва­не­то на Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те от зла­та ККП през тези го­ди­ни не е прос­то про­дукт на фак­то­ри­те от зла­та ККП. В дейс­т­ви­тел­ност, от­но­си­тел­но ка­за­но, те са тол­ко­ва мал­ки, че са ни­щож­ни. Всич­ки лоши еле­мен­ти на кос­мо­са са били на­ти­ка­ни тук долу – все­ки един от тях, и има тол­ко­ва мно­го от тях във вся­ко из­ме­ре­ние, прос­то не­из­б­ро­и­мо мно­го. Мно­го Бо­го­ве бяха прос­то вце­пе­не­ни, ко­га­то ви­дя­ха това, и си по­мис­ли­ха: „Как­во би тряб­ва­ло да пра­вим с всич­ко това? Кой би пос­мял да го до­кос­не?“ Спа­ся­ва­не­то на един чо­век е свър­за­но с ог­ро­мен кръг от жи­во­ти в кос­мо­са. Ето кол­ко е го­ля­мо вли­я­ни­е­то. То­га­ва кол­ко е го­ля­мо то при 100 ми­ли­о­на души? Как­то зна­е­те, пре­ди, ко­га­то Исус е спа­ся­вал хора – той бил от­да­ден на спа­ся­ва­не­то на хора – но защо е бил раз­пъ­нат на кръст? И при това Исус е спа­ся­вал само сво­и­те хора! Не­го­ви­те хора са били нат­ру­па­ли кар­мич­ни дъл­го­ве по вре­ме на пре­раж­да­ни­я­та си и той не е имал на­чи­ни­те да раз­ре­ши тези си­ту­а­ции. Тъй като съ­щес­т­ва­та в кос­мо­са, с ко­и­то Исус се е сб­лъс­кал, са били жи­во­ти от ог­ром­ни раз­ме­ри, не­из­б­ро­и­мо мно­го, и съ­щес­т­ва от ог­ром­ни ви­со­чи­ни, включ­вай­ки дори съ­щес­т­ва от още по-го­ле­ми ви­со­чи­ни с прос­то не­из­ме­ри­ми про­пор­ции – и то тол­ко­ва ог­ром­ни, че дори един обик­но­вен Бог не би мо­гъл да уз­нае ви­со­та­та им – и за­ед­но с тях, наб­ро­я­ва­щи без­б­рой мно­го, как­во би мо­гъл той да нап­ра­ви, ако са ис­ка­ли да го на­ка­рат да зап­ла­ти за всич­ки дъл­го­ве на хо­ра­та и от­ка­жат да го пус­нат? Ни­кой ни­ко­га не би мо­гъл да се ос­во­бо­ди от това. На края на жи­во­та си Исус се по­мо­лил на Йе­хо­ва: „Може ли да бъда по­ща­ден от раз­пъ­ва­не на кръс­та?“ Но Йе­хо­ва също нищо не мо­жел да нап­ра­ви. На Исус не му ос­та­ва­ло нищо дру­го, ос­вен да из­пол­з­ва кръв­та си, своя чо­веш­ки жи­вот и да пре­жи­вее стра­да­ние, за да им пла­ти об­рат­но. Само по та­къв на­чин мо­жел да се ос­во­бо­ди. Ето кол­ко труд­но е било. Ако Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те ис­кат да спа­сят жи­во­ти­те на кос­мо­са, ако ис­кат да спа­сят съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва в тази слож­на сре­да на об­щес­т­во­то във фи­нал­на­та фаза – мо­же­те ли да си пред­с­та­ви­те кол­ко е труд­но това? Ако мо­жех­те да го ви­ди­те – на­ис­ти­на да го ви­ди­те – би било прос­то твър­де страш­но. Но до­ка­то се при­дър­жа­те към Дафа, до­ка­то се при­дър­жа­те към това, ко­е­то ви е ка­зал Учи­те­лят, ще има­те път, по кой­то да вър­ви­те, и това ще е нещо, ко­е­то ни­кой няма да може да про­ме­ни. Но пъ­тят ще е мно­го те­сен – те­сен до сте­пен, че само ако сте из­к­лю­чи­тел­но пра­вед­ни, не­ща­та ще се по­лу­чат и ще ус­пе­е­те да спа­ся­ва­те хора. Само ако се спра­вя­те с не­ща­та по из­к­лю­чи­тел­но пра­ве­ден на­чин, няма да има проб­ле­ми.

Учи­те­лят бде­ше над вас, до­ка­то вър­вях­те по този път през тези го­ди­ни. Чес­то пи­шех крат­ки есе­та, ко­и­то вие на­ри­ча­те „джин­гу­и­ни“. Неп­рес­тан­но ви ко­ри­ги­рах в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то ви, каз­вай­ки ви как­во да пра­ви­те. По-къс­но зна­ех, че с вре­ме­то сте дос­тиг­на­ли със­то­я­ние на зре­лост, и така вече не мо­жех да пиша тол­ко­ва чес­то. Ако пи­шех по-чес­то, от­кол­ко­то го пра­вех, ста­ри­те сили ня­ма­ше да се съг­ла­сят. Не, Учи­те­лят не се стра­ху­ва от тях. Не ис­ках да ги видя да пра­вят не­ща­та още по-слож­ни. Те твър­дят, че ако пре­по­да­вам по­ве­че, ще се рав­ня­ва на това да пра­вя неща за вас, да ви по­ма­гам, ко­е­то не би про­ра­бо­ти­ло; тряб­ва вие да сте тези, ко­и­то да из­вър­ви­те соб­с­т­ве­ния си път и да се спра­ви­те са­мос­то­я­тел­но. Ста­ри­те сили вече бяха сто­ри­ли зло до та­ка­ва сте­пен и аз ис­ках Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те да се въз­пол­з­ват от въз­мож­ност­та да ут­вър­дят себе си, за­що­то би било прос­то ве­ли­чес­т­ве­но, ако мо­гат да из­п­лу­ват от едно та­ко­ва из­пи­та­ние. Би било прос­то фе­но­ме­нал­но, ако мо­же­те да се спра­ви­те доб­ре в това на­чи­на­ние. Но ако то прик­лю­че­ше и това бе кра­ят му, ня­ма­ше да е чес­т­но за Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те. Тъй като гру­пи­те жи­во­ти зад тези, ко­и­то спа­ся­ва­те, са на­ис­ти­на тол­ко­ва го­ле­ми, то­га­ва как­во би тряб­ва­ло да до­не­се бъ­де­ще­то за Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те? Това ще до­ве­де до по­я­ва­та на съ­щес­т­во от дори още по-ви­со­ко ниво и от по-го­лям ка­ли­бър – Бог от дори по-го­лям ка­ли­бър, от по-го­ля­мо ве­ли­чие. Ако ста­ри­те сили ви­де­ха, че се съз­да­ват съ­щес­т­ва от та­ка­ва ве­ли­чи­на, и въп­ре­ки това всич­ко е било бла­го­да­ре­ние на Учи­те­ля, кой­то ви е пре­вел през това, ще го при­е­мат ли като нещо, пос­тиг­на­то от вас са­ми­те? Те ще нас­то­я­ват са­ми­те вие да из­вър­ви­те пътя. И по този на­чин е все по-труд­но да из­вър­ви­те пътя си пра­вил­но, до­ка­то сте под­ло­же­ни на на­ло­же­ни от ста­ри­те сили пре­меж­дия. И това важи дори още по­ве­че за Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те в кон­ти­нен­та­лен Ки­тай. За тях, нас­ред ужас­но су­ро­во­то прес­лед­ва­не, вся­ка една ми­съл и идея са кри­тич­ни. Дали сте се спра­ви­ли доб­ре, или не; дали сте били по­дат­ли­ви на прес­лед­ва­не­то, или не; дали сте се спра­ви­ли с не­ща­та пра­вил­но и до как­ва сте­пен сте били прес­лед­ва­ни – всич­ко това е ди­рек­т­но свър­за­но с на­чи­на, по кой­то сте из­вър­ве­ли пътя си и по кой­то сте раз­съж­да­ва­ли за не­ща­та. Не­ща­та са из­к­лю­чи­тел­но труд­ни за Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те и тъй като по вре­ме на фи­нал­на­та фаза на све­та, ко­га­то ус­ло­ви­я­та са най-слож­ни, Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те проп­ра­вят пътя си, са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ват се и дори спа­ся­ват дру­ги­те, по този на­чин те мо­гат да ут­вър­дят себе си като съ­щес­т­ва от та­ки­ва ви­со­ки нива. Тъй като ста­ри­те сили се на­мес­ват, това, ко­е­то пра­ви­те, е как­то ве­ли­чес­т­ве­но, така и мно­го труд­но.

Мно­го от обик­но­ве­ни­те хора не осъз­на­ват как­во пра­вят Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те. Това не е нещо, ко­е­то може да се обяс­ни само с ня­кол­ко думи. Ако ка­же­те на ня­ко­го, че кос­мо­сът е дос­тиг­нал до край­на­та си фаза от своя ци­къл на фор­ми­ра­не, зас­той, упа­дък и раз­ру­ше­ние, дори още по-мал­ко ве­ро­ят­но е да ви по­вяр­ват. Така че не мо­жем да каз­ва­ме та­ки­ва неща. Това, ко­е­то тряб­ва да нап­ра­вим, е да про­бу­дим хо­ра­та от по­ло­жи­те­лен, или до­бър, ъгъл. Не мо­жем да нас­то­я­ва­ме да каз­ва­ме на чо­век по кой път тряб­ва да по­е­ме. По-ско­ро, след като ста­не на­яс­но с не­ща­та, чо­ве­кът ще види два пътя пред себе си и ще нап­ра­ви из­бор. Съз­на­ни­е­то на ня­кои хора е ста­на­ло ужас­но лошо и те по­ве­че не мо­гат да при­е­мат доб­ри неща. Ес­тес­т­ве­но, та­ки­ва хора из­би­рат това, ко­е­то е лошо, зло, мо­дер­но и из­к­ри­ве­но, и след­ват ста­рия кос­мос към заб­ве­ние. Само оне­зи, ко­и­то мо­гат да бъ­дат про­бу­де­ни, ко­и­то мо­гат да осъз­на­ят по кой път тряб­ва да по­е­мат от­там на­сет­не и ко­и­то раз­би­рат за как­во са дош­ли хо­ра­та на този свят – само тези хора мо­гат да бъ­дат на­ис­ти­на спа­се­ни.

Пи­та­ли са ме: „След като един ден Фа-ко­ри­ги­ра­не­то прик­лю­чи, след това ще бъде Фа-ко­ри­ги­ра­не­то на чо­веш­кия свят. Как­во ще е бъ­де­ще­то?“ На ко­е­то от­го­ва­рях: „Хо­ра­та ще се чув­с­т­ват близ­ки с ко­го­то и да срещ­нат.“ „Аха – мис­лят си то­га­ва, – мо­ра­лът на хо­ра­та зна­чи ще се е по­ви­шил, това е от­лич­но.“ На­ис­ти­на, това е един­с­т­ве­ни­ят на­чин, по кой­то мо­гат да го ин­тер­п­ре­ти­рат. Без зна­че­ние кол­ко са се по­доб­ри­ли мо­рал­ни­те цен­нос­ти на хо­ра­та, защо неп­ре­мен­но да се чув­с­т­ват тол­ко­ва близ­ки с ко­го­то и да срещ­нат? При­чи­на­та може да е, че обик­но­ве­но няма да виж­дат дру­го чо­веш­ко съ­щес­т­во в про­дъл­же­ние на де­сет­ки ки­ло­мет­ри. Така че ще се чув­с­т­ват близ­ки с ко­го­то и да ви­дят. Ще ви кажа, че мно­го пред­с­ка­за­ния, не­за­ви­си­мо от коя ре­ли­гия са – дали ще са от бу­диз­ма, да­о­из­ма или хрис­ти­ян­с­т­во­то, ко­и­то са ви поз­на­ти – или ка­къв­то и да е слу­ча­ят, всич­ки са го­во­ри­ли ка­къв е щял да бъде све­тът днес. Въп­ре­ки това ня­кои хора ги от­х­вър­лят, мис­лей­ки, че [това, за ко­е­то тези пред­с­ка­за­ния го­во­рят,] все още е твър­де да­леч­но. Може и да е ис­ти­на. Няма проб­лем те да се при­дър­жат към това, в ко­е­то вяр­ват. Но Дафа прак­ти­ку­ва­щи­те из­пъл­ня­ват обе­ти­те си и това оз­на­ча­ва да нап­ра­вят всич­ко въз­мож­но, за да про­бу­дят хо­ра­та.

Как­то зна­е­те, ни­ко­га пре­ди в ис­то­ри­я­та чо­ве­чес­т­во­то не е било та­ка­ва бър­ко­тия и ни­ко­га не е било слож­но до та­ка­ва сте­пен. Чо­век мис­ли, че то [е дос­тиг­на­ло този етап] вслед­с­т­вие на на­у­чен и тех­но­ло­ги­чен прог­рес, ко­е­то е ес­тес­т­вен ход, кой­то чо­веш­ко­то об­щес­т­во след­ва. Но може ли нещо да се дъл­жи прос­то на слу­чай­ност­та? На­у­ка­та и тех­но­ло­ги­и­те и чо­веш­ка­та тра­ди­ция са два раз­лич­ни кур­са, съ­щес­т­ву­ва­щи ед­нов­ре­мен­но в чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Кой курс да из­бе­ре­те и по кой да вър­ви­те е имен­но из­бор, да­ден на чо­ве­ка. Току-що по­со­чих, че доб­ро­то и зло­то са неща, меж­ду ко­и­то из­би­ра все­ки чо­век, и тези два кур­са ще бъ­дат ос­та­ве­ни за чо­ве­чес­т­во­то в бъ­де­ще. Мно­го хора, ко­и­то са били пов­ли­я­ни от мо­дер­но­то мис­ле­не, ис­кат да се от­къс­нат от бо­жес­т­ве­но­то и от­каз­ват да приз­на­ят, че чо­век е бил съз­да­ден от бо­жес­т­ве­но­то. Хо­ра­та може да си мис­лят, че са сил­ни, но как­то ви­дях­те нап­ри­мер от вче­раш­ния ура­ган, чо­век на­ис­ти­на е нез­на­чи­те­лен пред си­ли­те на при­ро­да­та. Ако кос­ми­чес­ка­та ка­тас­т­ро­фа на­ис­ти­на прис­тиг­не, с хо­ра­та ще бъде свър­ше­но. Нещо по­ве­че, ако на­у­ка­та и тех­но­ло­ги­и­те на чо­ве­ка за­гу­бят из­точ­ни­ка на енер­ги­я­та си, днеш­но­то об­щес­т­во вед­на­га ще бъде па­ра­ли­зи­ра­но, а съв­ре­мен­ни­те на­у­ка и тех­но­ло­гии не­за­бав­но ще рух­нат. Дори из­вън­зем­ни­те фор­ми на жи­вот, чи­я­то тех­но­ло­гия е из­к­лю­чи­тел­но нап­ред­на­ла, тряб­ва да тър­сят спа­се­ние чрез Фа-ко­ри­ги­ра­не­то нас­ред кос­ми­чес­кия ци­къл на фор­ми­ра­не, зас­той, упа­дък и раз­ру­ше­ние.

Ето как­во стои пред чо­ве­чес­т­во­то. Но на­ис­ти­на е ужас­но труд­но за Дафа уче­ни­ци­те в об­с­та­нов­ка като тази, в свят тол­ко­ва сло­жен, да спа­ся­ват хора. Може би по­ня­ко­га сте твър­де за­е­ти, за да раз­съж­да­ва­те по тези неща, но Учи­те­лят виж­да не­ща­та с крис­тал­на яс­но­та. Ето защо чес­то си мис­ля: „Как­во е Дафа уче­ник? Кой е дос­то­ен да бъде Дафа уче­ник?“ Ако ня­кой няма нуж­на­та пре­доп­ре­де­ле­на връз­ка, той на­ис­ти­на не може да вле­зе и това е слу­ча­ят и за оне­зи, ко­и­то са влез­ли току-що. Не прес­лед­ва­не­то и лъ­жи­те на ККП от­нос­но Дафа уче­ни­ци­те са това, ко­е­то през всич­ки­те тези го­ди­ни пре­че­ше на хо­ра­та да вля­зат. Слу­ча­ят не е та­къв. Нима не е има­ло ви­на­ги хора, ко­и­то вли­зат? Така че не това е при­чи­на­та. И ос­вен това все­ки знае, че зла­та ККП е лоша. Мно­го хора на­ис­ти­на не вяр­ват и на дума от това, ко­е­то каз­ва. Ис­тин­с­ка­та при­чи­на е, че оне­зи Бо­го­ве бло­ки­рат хо­ра­та, като не им поз­во­ля­ват да ста­нат Дафа уче­ни­ци. Те аб­со­лют­но няма да поз­во­лят на ни­ко­го да вле­зе, ако не е дос­то­ен. То се про­я­вя­ва в това, че са­ми­те хора каз­ват, че не ис­кат да ста­нат част от това; в това, че об­с­то­я­тел­с­т­ва­та око­ло тях им пре­чат да вля­зат, като хо­ра­та им каз­ват това и оно­ва, мо­лей­ки ги да не хо­дят; в това, че те не са спо­соб­ни да ос­та­вят нас­т­ра­на не­ща­та, ко­и­то ги тре­во­жат; или като една или дру­га труд­ност, като нещо, ко­е­то не им се по­лу­ча­ва или като тях­на нес­по­соб­ност да изос­та­вят нещо. Вся­ко от тези неща води до­там, че те не са спо­соб­ни да вля­зат.

На­ис­ти­на, осъз­на­ва­те ли след­но­то? Вие сте Дафа уче­ни­ци и без­б­рой­ни съ­щес­т­ва горе, съ­щес­т­ва прос­то без­к­рай­ни на брой, ви за­виж­дат. Ако днес пред­ло­жех на кой да е Бог от ви­со­ко ниво, не­за­ви­си­мо от не­го­во­то ве­ли­чие, шан­са да дой­де и бъде Дафа уче­ник, той би рип­нал при въз­мож­ност­та на се­кун­да­та – в мига, в кой­то мо­и­те думи го дос­тиг­нат, той би до­шъл. Той прос­то би се из­пъл­нил с въ­о­ду­шев­ле­ние, тъй като все­ки, кой­то е на­яс­но, знае, че по този на­чин би мо­гъл да спа­си не само себе си, но и без­б­рой­ни­те съз­на­тел­ни съ­щес­т­ва в своя свят. Това е прос­то най-не­о­бик­но­ве­но­то нещо в бъ­де­щия кос­мос. (Аплодисменти) Но това не е осъ­щес­т­ви­мо. Дафа уче­ни­ци­те са ус­та­но­ви­ли не­об­хо­ди­ма­та мо­гъ­ща доб­ро­де­тел в хода на сво­и­те пре­раж­да­ния в този свят през ис­то­ри­я­та. В на­ча­ло­то мно­го хора ид­ва­ха на мес­та­та за из­пъл­не­ние на уп­раж­не­ни­я­та, ор­га­ни­зи­ра­ни от Дафа уче­ни­ци­те. Но ни­кой не зна­е­ше кои бяха ня­кои от тях, тъй като те си тръг­ва­ха в мига, в кой­то уп­раж­не­ни­я­та свър­ш­ва­ха. Мно­го Бо­го­ве ис­тин­с­ки ис­кат да бъ­дат Дафа уче­ни­ци, но не мо­гат.

Дафа уче­ни­ци­те жи­ве­ят на­ред с обик­но­ве­ни­те хора като част от заб­лу­де­но­то обик­но­ве­но об­щес­т­во и на­ис­ти­на са пред­раз­по­ло­же­ни да се пус­кат по те­че­ни­е­то в на­чи­на си на мис­ле­не, поне в ня­кои от­но­ше­ния. Ако не ус­пя­ва­те да се дър­жи­те съг­лас­но Дафа в дейс­т­ви­я­та си, не ус­пя­ва­те да пре­мис­ля­те не­ща­та с пра­вед­ни мис­ли или не сте във Фа, ко­га­то се спра­вя­те с проб­ле­ми, то­га­ва вие сте обик­но­вен чо­век. То­га­ва няма ни­как­ва раз­ли­ка. Вън­ш­ни­ят ви вид е обик­но­вен, ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то жи­ве­е­те, са обик­но­ве­ни и ра­бо­та­та ви е обик­но­ве­на. Дори ако сте във­ле­че­ни в про­ек­ти на Дафа уче­ни­ци­те, в не­бе­са­та горе няма та­ки­ва неща като те­ле­ви­зия, нито пък Бо­го­ве­те имат вес­т­ни­ци. Това са фор­ми в обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во. Ако не из­пол­з­ва­те пра­вед­ни мис­ли да нап­рав­ля­ва­те себе си и ако не ус­пя­ва­те да се дър­жи­те и да гле­да­те на све­та и на дру­ги­те съг­лас­но стан­дар­та на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се, как­то пра­ви един Дафа уче­ник, то­га­ва вие сте съ­щи­ят като обик­но­вен чо­век.

Как­во е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се? Хо­ра­та смя­та­ха, че мо­гат да ста­нат бо­жес­т­ве­ни съ­щес­т­ва, ако си об­ръс­нат гла­ви­те и въз­п­ри­е­мат мо­на­шес­ки жи­вот. Но може ли това да е така? Аб­со­лют­но не. Това за­ся­га­ше само раз­ли­ка­та по от­но­ше­ние на вън­ш­ния им вид спря­мо този на обик­но­ве­ни­те хора – на дру­ги­те. И обик­но­ве­ни­те хора на­ис­ти­на гле­да­ха на тях като на раз­лич­ни. Впос­лед­с­т­вие те усъ­вър­шен­с­т­ва­ха съз­на­ни­я­та си, тъй като съз­на­ни­я­та им бяха всъщ­ност съ­щи­те като на обик­но­ве­ни­те хора, тъй като жи­ве­е­ха в об­щес­т­во­то, нас­ред за­мър­ся­ва­щи неща и това, ко­е­то е на­ре­че­но „се­дем­те емо­ции и шест­те же­ла­ния“. Но дали всич­ко е ог­ра­ни­че­но само до тях? В съв­ре­мен­но­то об­щес­т­во не са само се­дем емо­ции и шест же­ла­ния, а по-ско­ро се­дем­де­сет емо­ции и шес­т­де­сет же­ла­ния, нали? Има же­ла­ния от все­ки въз­мо­жен вид. Взе­ме­те при­вър­за­нос­ти­те и чув­с­т­ва­та на хо­ра­та към ком­пют­ри­те, мо­бил­ни­те те­ле­фо­ни и iPod – има­ло ли е ня­ко­га нещо та­ко­ва в ми­на­ло­то? (Хората се смеят) Ето как­во е днеш­но­то об­щес­т­во и така то е още по-слож­но. Вся­ка­къв вид са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, въз­п­ри­е­ло фор­ма, беше само по­вър­х­нос­т­на фор­ма. Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на Дафа уче­ни­ци­те, ти­път сре­да и мес­та­та, къ­де­то прак­ти­ку­ва­те са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, са ус­та­но­ве­ни в об­щес­т­во­то. Тъй като чо­веш­ко­то об­щес­т­во е било съз­да­де­но и офор­ме­но из­ця­ло за Фа-ко­ри­ги­ра­не­то, по­мис­ле­те, мо­гат ли сто­я­щи­те пред об­щес­т­во­то проб­ле­ми да бъ­дат тол­ко­ва прос­ти, кол­ко­то из­г­леж­дат? Спо­де­лял съм с вас пре­ди, че чо­век може да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва във вся­ка ра­бо­та и про­фе­сия. На­ис­ти­на, кон­ф­лик­ти­те и нап­ре­же­ни­е­то, на ко­и­то се на­тък­ва­те, или ко­е­то и да било нещо, всич­ки са пред­наз­на­че­ни да из­пи­тат съз­на­ни­е­то ви и да се види: мо­же­те ли да се дър­жи­те по на­чин, при­същ на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се? Дос­то­ен ли е за Дафа уче­ник на­чи­нът, по кой­то се спра­вя­те с не­ща­та? Ето как­во е са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, нали? Биха ли мог­ли обик­но­ве­ни­те хора да се спра­вят с не­ща­та по този на­чин или да ги раз­г­леж­дат така? Ко­га­то се на­тък­не­те на кон­ф­ликт, няма зна­че­ние дали сте пра­ви. Тряб­ва да се за­пи­та­те: „Как­во не е ред­но в тази си­ту­а­ция от моя стра­на? Може ли да е така, че на­ис­ти­на да има нещо не­ред­но от моя стра­на?“ Всич­ки вие тряб­ва да мис­ли­те по този на­чин, като ва­ша­та пър­ва ми­съл тряб­ва да е да раз­г­ле­да­те себе си, за да опи­та­те да от­к­ри­е­те проб­ле­ма. Кой­то не е та­къв, всъщ­ност не е ис­тин­с­ки са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се в Дафа. Това е ма­ги­чес­ки ин­с­т­ру­мент в на­ше­то са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. То е от­ли­чи­тел­на чер­та в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то на на­ши­те Дафа уче­ни­ци. На как­во­то и да се на­тък­не­те, пър­ва­та ми­съл тряб­ва да е да се вгле­да­те в себе си и това се на­ри­ча „гле­да­не на­вът­ре“. Всъщ­ност бу­дис­т­ка­та ре­ли­гия също въз­п­ри­е­ма този под­ход. Не прак­ти­ку­ват ли те „усъ­вър­шен­с­т­ва­не на съз­на­ни­е­то“? Или гле­да­не на­вът­ре? Не об­съж­дат ли и те тези въп­ро­си? Ма­кар и да не са ка­за­ли мно­го за това и да не са наб­лег­на­ли на клю­чо­вия въп­рос, те така или ина­че го­во­рят по по­до­бен на­чин.

Всич­ко дис­ку­ти­ра­но от мен току-що всъщ­ност има­ше за цел да ви каже, че от­го­вор­ност­та, по­е­та от Дафа уче­ни­ци­те, е ог­ром­на. Как­во е „Дафа уче­ник“? Не е из­ми­на­ло мно­го вре­ме от пос­лед­на­та ни Фа-кон­фе­рен­ция. Въп­ре­ки че ми­на­лия път по­со­чих ня­кои проб­ле­ми, ко­и­то мно­го уче­ни­ци имат, дали ня­кой се спра­вя доб­ре или не, изис­к­ва про­цес. Тъй като е така, няма да нав­ли­за­ме в те­ма­та как се спра­вят хо­ра­та след пос­лед­на­та Фа-кон­фе­рен­ция. Само ще кажа, че Дафа уче­ни­ци­те не бива да тре­ти­рат пре­по­да­ва­не­то на Фа като ня­как­ва но­вост, ко­я­то да чуят, или да хо­дят да слу­шат нови раз­к­ри­тия и ин­те­рес­ни неща от Учи­те­ля. Раз­би­ра се, вие няма да мис­ли­те по този на­чин. Но на­ис­ти­на, след като Учи­те­лят прик­лю­чи с реч­та, тряб­ва да по­мис­ли­те вър­ху това. Като Дафа уче­ни­ци, тряб­ва да по­мис­ли­те вър­ху него.

По­нас­то­я­щем все още има ня­кои уче­ни­ци, ко­и­то изос­та­ват ужас­но по от­но­ше­ние на съв­мес­т­но­то си сът­руд­ни­чес­т­во. И не само изос­та­ват – оти­ват дори до­там, да се са­бо­ти­рат едни дру­ги. Ще ви кажа, че не­за­ви­си­мо как­во е мис­ле­не­то ви, все­ки път ко­га­то пос­лу­жи­те за са­бо­ти­ра­не­то на про­ект на Дафа уче­ни­ци­те или на нещо, ко­е­то те тряб­ва да пра­вят, вие дейс­т­ва­те като де­мон. Няма зна­че­ние, че може да си мис­ли­те: „Аз съм Дафа уче­ник и съм нап­ра­вил мно­го.“ Ста­ри­те сили въп­ре­ки това впис­ват тези неща в от­чет­на­та ви кни­га едно след дру­го.

Осъз­на­ва­те ли нещо: мои Дафа уче­ни­ци, ва­ши­те пра­вед­ни мис­ли на­ис­ти­на имат ефект. И ком­би­ни­ра­ни­ят ефект на всич­ки вас за­ед­но няма ра­вен по сила. При­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то не мо­же­те да пос­тиг­не­те та­къв ефект е, че ви лип­с­ва вяра и пра­вед­ни­те ви мис­ли не са дос­та­тъч­но сил­ни. С тол­ко­ва мно­го Дафа уче­ни­ци по све­та, из­п­ра­ща­щи пра­вед­ни мис­ли в едно и също вре­ме, над 100 ми­ли­о­на Дафа уче­ни­ци, из­п­ра­ща­щи пра­вед­ни мис­ли за­ед­но ед­нов­ре­мен­но в цял свят, това не би ли било ужа­ся­ва­що за зло­то и за ста­ри­те сили? За Бо­го­ве­те това би било ис­тин­с­ки ве­ли­чес­т­ве­на глед­ка. Как­ва сила! Дори само с един Дафа уче­ник, ако пра­вед­ни­те ви мис­ли са сил­ни, си­ла­та е дос­та­тъч­на да раз­це­пи пла­ни­на – само една ми­съл ще е дос­та­тъч­на. Тук, в ус­ло­ви­я­та на заб­лу­да, не мо­же­те да усе­ти­те соб­с­т­ве­на­та си сила, но това няма го­ле­ми пос­ле­ди­ци. Ко­га­то не си сът­руд­ни­чи­те доб­ре и пра­вед­ни­те ви мис­ли не са дос­та­тъч­но сил­ни, това ще при­чи­ни съз­на­ни­е­то ви, до­ка­то из­п­ра­ща­те пра­вед­ни мис­ли, да се вър­ти око­ло при­вър­за­нос­ти, ко­и­то ви ка­рат да гле­да­те на­вън, а не на­вът­ре, в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Може да ви до­ве­де дори до­там, да чув­с­т­ва­те въз­му­ще­ние и да се ядос­ва­те, ко­га­то по­мис­ли­те за ня­ко­го. То­га­ва ка­же­те ми, ка­къв е сми­съ­лът да из­п­ра­ща­те пра­вед­ни мис­ли? Те няма да пос­тиг­нат по­ло­жи­те­лен ефект и ще раз­к­ри­е­те всич­ки ваши мис­ли, мне­ния и при­вър­за­нос­ти пред Бо­го­ве­те на це­лия кос­мос. Ко­га­то тази ми­съл бъде из­п­ра­те­на на­вън, всич­ко това се из­ла­га на по­каз пред це­лия кос­мос – така че всич­ки да ви­дят как­ви сте. То­га­ва по­мис­ле­те, би било стран­но, ако ста­ри­те сили не ви прес­лед­ват. И ко­га­то ви прес­лед­ват, Учи­те­лят няма как­во да нап­ра­ви, тъй като те са на­ме­ри­ли за как­во да се хва­нат: „Виж как­во е това съ­щес­т­во. Това твой уче­ник ли е? Тол­ко­ва е не­го­ден. Не тряб­ва ли да го поп­ра­вим? Ти не ис­каш да го поп­ра­виш и въп­ре­ки това той на­на­ся вре­да на нас и на дру­ги­те, за­то­ва по-доб­ре да го поп­ра­вим бър­зо!“ Това, ко­е­то мис­ля, е, че един­с­т­ве­на­та пъ­те­ка, ко­я­то стои пред вас, уче­ни­ци на Дафа, е тази на ис­тин­с­ко са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не. Няма дру­га.

В пос­лед­но вре­ме за­бе­ляз­вам, че Дафа уче­ни­ци­те в кон­ти­нен­та­лен Ки­тай ста­ват все по-трез­во­мис­ле­щи и на­яс­но нас­ред прес­лед­ва­не­то, и се спра­вят все по-доб­ре. Но Дафа уче­ни­ци­те по све­та, с по­доб­ре­ни­е­то на об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, са се от­пус­на­ли. На ня­кои хора, из­г­леж­да, им лип­с­ва ен­ту­си­а­зъм как­во­то и да пра­вят, да не го­во­рим за това как си сът­руд­ни­чат. Те не си сът­руд­ни­чат, със­те­за­ват се едни с дру­ги, не же­ла­ят да при­е­мат идеи на дру­ги хора и дори са на­ис­ти­на гру­би в реч­та и ма­ни­е­ри­те си. На­ис­ти­на изоб­що не се дър­жат като Дафа уче­ни­ци. Сър­це­то на Учи­те­ля стра­да, като виж­да това. Пре­ми­нах­те през най-су­ро­ви­те реп­ре­сии и Бо­го­ве­те ви за­виж­дат, но не зна­е­те как да це­ни­те това. Хо­дът на съ­би­ти­я­та, през ко­и­то пре­ми­нах­те, няма да се пов­то­ри, тъй като сме стиг­на­ли пос­лед­на­та фаза на фи­на­ла. Пре­ди мал­ко ка­зах, че мно­го хора ис­кат да ста­нат Дафа уче­ни­ци, но че сега е из­к­лю­чи­тел­но труд­но да се вле­зе. Има и дру­га при­чи­на, най-го­ля­ма­та от всич­ки, а имен­но, че най-су­ро­ви­те из­пи­та­ния и реп­ре­сии, ко­и­то бяха на­со­че­ни към Дафа уче­ни­ци­те, вече са дос­тиг­на­ли са­мия край. Този вид мо­щен на­тиск, или труд­ност, ко­я­то пог­лъ­ща це­лия свят, или тес­тът, кой­то из­пит­ва дали има­те сме­лост­та да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те и дали мо­же­те да по­е­ме­те по пра­вил­ния път – тази част от ис­то­ри­я­та пре­ми­на и вече я няма. Кой­то иска да дой­де и да бъде Дафа уче­ник, ще бъде бло­ки­ран мно­го сил­но от ста­ри­те сили. Те ще нап­ра­вят всич­ко по си­ли­те си да не до­пус­нат хо­ра­та да вля­зат. Вие ус­пях­те въп­ре­ки тол­ко­ва труд­ни­те об­с­то­я­тел­с­т­ва и до­ка­зах­те, че сте из­к­лю­чи­тел­ни. Мо­гъ­ща­та доб­ро­де­тел, ко­я­то ви се по­ла­га, е вече ваша. Да се от­пус­ка­те в този мо­мент, да си поз­во­ля­ва­те да се плъз­га­те на­до­лу, е нещо, ко­е­то на­ис­ти­на не бива да се случ­ва.

Кол­ко­то до спа­ся­ва­не­то на съз­на­тел­ни­те съ­щес­т­ва и ра­зяс­ня­ва­не­то на ис­ти­на­та, мно­го хора не го пра­вят в дъл­бо­чи­на. Ще ка­жат само ня­кол­ко думи на хо­ра­та, мис­лей­ки си: „Ако ис­каш – слу­шай, ако ис­каш – не­дей, пра­ви как­во­то ис­каш. Ако не ис­каш да слу­шаш, доб­ре!“ и ще идат при след­ва­щия чо­век. Как­во­то и да пра­ви­те, тряб­ва да го до­веж­да­те до край, да го пра­ви­те доб­ре и ако има­те на­ме­ре­ние да спа­си­те ня­ко­го, то­га­ва да­вай­те и го спа­се­те. Ко­га­то ня­кой е пос­та­вен пред вас, няма из­бор – гре­ши­те, ако из­би­ра­те кого да спа­ся­ва­те. Щом той е ня­кой, на ко­го­то по­пад­не­те, тряб­ва да го спа­си­те, не­за­ви­си­мо дали е пре­зи­ден­тът или про­сяк. В очи­те на Бо­го­ве­те съ­щес­т­ва­та са рав­ни. Со­ци­ал­но­то по­ло­же­ние е раз­г­ра­ни­че­ние, нап­ра­ве­но в чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Мо­я­та на­деж­да е, че всич­ки Дафа уче­ни­ци мо­гат да се дър­жат по­меж­ду си как­то в ста­ри­те вре­ме­на и да бъ­дат тол­ко­ва при­леж­ни, кол­ко­то пре­ди, ко­га­то по­лу­чих­те Фа. Има­ше една бу­дис­т­ка по­го­вор­ка, чи­я­то идея беше след­на­та: ако мо­жеш да бъ­деш как­то ко­га­то си за­поч­нал, по це­лия път от на­ча­ло­то до края, със си­гур­ност ще пос­тиг­неш Съ­вър­шен­с­т­во. (Аплодисменти)

Вие се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­те сред обик­но­ве­но­то чо­веш­ко об­щес­т­во и има­те Фа-кон­фе­рен­ции, и мо­же­те да спо­де­ля­те и об­ме­ня­те идеи едни с дру­ги. Но как­то зна­е­те, оне­зи, ко­и­то са се усъ­вър­шен­с­т­ва­ли в пе­ще­ри, са уми­ра­ли вът­ре, ако не ус­пе­е­ли в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си. Те са ня­ма­ли ни­ко­го, с ко­го­то да об­съж­дат през как­во пре­ми­на­ват, и ни­ко­го, с ко­го­то да го­во­рят. Тряб­ва­ло е да ус­пе­ят сами пос­ред­с­т­вом пра­вил­но прос­вет­ля­ва­не. И ако не ус­пе­е­ли, с тях било свър­ше­но. Кол­ко труд­но е било! Най-страш­но­то от всич­ко е било про­дъл­жи­тел­на­та са­мо­та. От как­во се стра­ху­ват хо­ра­та най-мно­го? От са­мо­та­та. Са­мо­та­та може да на­ка­ра чо­век да по­лу­дее; са­мо­та­та може да до­ве­де чо­век до­там, че да заб­ра­ви всич­ко от пре­ди; и са­мо­та­та може дори да на­ка­ра ня­ко­го да заб­ра­ви как се го­во­ри. Това е най-ужас­на­та фор­ма на труд­ност. Хо­ра­та го­во­рят как ня­кой се­дял с лице към сте­на в про­дъл­же­ние на де­вет го­ди­ни, друг се­дял три­на­де­сет го­ди­ни, тре­ти – сто го­ди­ни. Вие ня­ма­те този вид са­мо­та. Прос­то тряб­ва да под­си­гу­ри­те, че сте като Дафа уче­ник от на­ча­ло­то до края.

Учи­те­лят беше мал­ко строг с вас днес. Това беше, за да ви по­мог­на да ста­не­те по-бди­тел­ни и вни­ма­тел­ни. Ко­га­то се опит­ва­те да спа­ся­ва­те хо­ра­та по све­та, вие се опит­ва­те да ги про­бу­ди­те, за да мо­же­те да ги спа­си­те. Но и вие тряб­ва да сте на­яс­но и да се съ­бу­ди­те. Проб­лем е, ако заб­ра­ви­те за са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си за­ра­ди пра­ве­не­то на твър­де мно­го неща. Вие сте са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­щи се. Не го­во­ря за ва­ше­то ми­на­ло, как­ви сте били ня­ко­га или как­во по­каз­ва­те на по­вър­х­ност­та. Го­во­ря за ва­ша­та същ­ност и за зна­че­ни­е­то на ва­шия жи­вот, за от­го­вор­ност­та, ко­я­то по­е­ма­те, и за ис­то­ри­чес­ка­та ви ми­сия. Само така сте ис­тин­с­ки Дафа уче­ни­ци.

Знам, че с мно­го­то ви про­ек­ти и с не­ща­та, ко­и­то пра­ви­те, за да спа­ся­ва­те хо­ра­та, ня­кои от вас се спра­вят из­к­лю­чи­тел­но доб­ре и като цяло се спра­вя­те мно­го доб­ре и има­те го­лям ефект. Приз­на­вам, че пра­ви­те как­во­то тряб­ва, за да по­ма­га­те на Учи­те­ля да ко­ри­ги­ра Фа. Само се на­дя­вам, че ще ус­пе­е­те да се спра­вя­те дори още по-доб­ре. На­ши­ят път е те­сен. Ако из­ле­зе­те от него съв­сем мал­ко, ще има проб­ле­ми. Не ис­кам да виж­дам как при вас въз­ник­ват проб­ле­ми, нито ис­кам ня­кой да се плъз­га на­до­лу в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си. Още по-мал­ко ис­кам да ви виж­дам да се от­пус­ка­те в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то си по­ра­ди това, че об­с­то­я­тел­с­т­ва­та се про­ме­нят към по-доб­ро. Всич­ко това беше пре­диз­ви­ка­но от вас, а все още има тол­ко­ва мно­го неща, ко­и­то пред­с­то­ят – и ще бъде така по це­лия път до деня, в кой­то дос­тиг­не­те Съ­вър­шен­с­т­во. Вие вече пре­ми­нах­те най-труд­на­та част. Това, ко­е­то ос­та­ва, няма да е тол­ко­ва теж­ко. Прос­то тряб­ва да се спра­вя­те дори още по-доб­ре с него. Кол­ко­то по-без­на­деж­д­ни може да из­г­леж­дат не­ща­та, тол­ко­ва по-ве­ро­ят­но е на­деж­да­та да се по­я­ви точ­но пред очи­те ви. Осо­бе­но в слу­ча­и­те, ко­га­то се чув­с­т­ва­те тол­ко­ва отег­че­ни, може би всъщ­ност съз­да­ва­те сво­я­та мо­гъ­ща доб­ро­де­тел. На­дя­вам се, че на­ис­ти­на ще ус­пе­е­те да си сът­руд­ни­чи­те доб­ре, ще има­те сил­ни пра­вед­ни мис­ли, ще гле­да­те на­вът­ре, ко­га­то се на­тък­не­те на раз­ни неща, и ще бъ­де­те ен­ту­си­а­зи­ра­ни как­то бях­те, ко­га­то за пръв по­ех­те по пътя на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Не бъ­де­те като обик­но­ве­ни­те хора, чий­то ми­мо­ле­тен ен­ту­си­а­зъм угас­ва след ня­кол­ко ми­ну­ти и пос­ле из­чез­ва.

Ко­га­то ра­бо­ти­те за­ед­но и има­те тър­ка­ния, е за­ра­ди чо­веш­ки при­вър­за­нос­ти. Това е част от със­то­я­ни­е­то на чо­век в про­це­са на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и аб­со­лют­но не е, за­що­то ня­кой на­ис­ти­на не е до­бър. Доб­ра­та стра­на на чо­век по­ве­че не може да се види, тъй като е от­де­ле­на. Това, ко­е­то виж­да­те, ви­на­ги ще бъде стра­на­та, ко­я­то все още не е усъ­вър­шен­с­т­ва­на. Но това не оз­на­ча­ва, че не бива да има­те със­т­ра­да­тел­но сър­це или че би след­ва­ло да гле­да­те су­ро­во на хо­ра­та. Каз­вал съм от­но­во и от­но­во, че не мо­же­те да ви­ди­те доб­ра­та стра­на на един са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се. Тази стра­на е прос­то стра­хот­на и е пос­тиг­на­ла стан­дар­та. А как­во оз­на­ча­ва, че е „пос­тиг­на­ла стан­дар­та“? Това е стан­дар­тът за Бог. А част­та от него, ко­я­то все още не е била ус­пеш­но усъ­вър­шен­с­т­ва­на, ще из­г­леж­да по-лоша, до­ка­то си проп­ра­вя път на­го­ре и се приб­ли­жа­ва към по­вър­х­ност­та. Но може би този чо­век се е усъ­вър­шен­с­т­вал мно­го доб­ре. На­дя­вам се, че всич­ки вие се це­ни­те, це­ни­те дру­ги­те и це­ни­те тази сре­да, ко­я­то има­те. Да це­ни­те пътя, по кой­то вър­ви­те, е да це­ни­те себе си.

Това е всич­ко, ко­е­то имах да кажа. На­дя­вам се ва­ша­та Фа-кон­фе­рен­ция да има го­лям ус­пех. По вре­ме на кон­фе­рен­ци­я­та мно­го хора ще спо­де­лят за своя про­цес на усъ­вър­шен­с­т­ва­не, за сво­е­то със­то­я­ние в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то и как са под­хо­ди­ли към раз­лич­ни неща, на ко­и­то са се на­тък­на­ли, с пра­вед­ни­те мис­ли на Дафа уче­ник. Ко­га­то чу­е­те тези неща, не ги раз­г­леж­дай­те само като ня­как­ва ис­то­рия. Това е пъ­тят, кой­то ня­кой е из­ми­нал в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, съ­щи­ят вид път, кой­то сте из­ми­на­ли и вие. На­дя­вам се да ви видя въз­вър­на­ли ен­ту­си­аз­ма си и вър­на­ли се об­рат­но към най-доб­ро­то си със­то­я­ние в са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Това е всич­ко за днес. Бла­го­да­ря на всич­ки. (Всички стават и аплодират ентусиазирано)

---

---