---

Буда-природа и демонична природа

В едно мно­го ви­со­ко и мик­рос­ко­пич­но из­ме­ре­ние на Все­ле­на­та съ­щес­т­ву­ват два раз­лич­ни вида суб­с­тан­ции. Те са две фор­ми на ма­те­ри­ал­но съ­щес­т­ву­ва­не, про­я­ве­ни от вър­хов­на­та при­ро­да на Все­ле­на­та, Джън-Шан-Жен, в оп­ре­де­ле­ни прос­т­ран­с­т­ве­ни нива във Все­ле­на­та. Те про­ник­ват през оп­ре­де­ле­ни из­ме­ре­ния от горе до долу, или от мик­рос­ко­пич­но­то до мак­рос­ко­пич­но­то ниво. С про­яв­ле­ни­я­та на Фа на раз­лич­ни нива, кол­ко­то по-нис­ко е ни­во­то, тол­ко­ва по-го­ля­ма е раз­ли­ка­та в про­яв­ле­ни­я­та и раз­но­вид­нос­ти­те на тези две раз­лич­ни суб­с­тан­ции. По този на­чин се по­раж­дат прин­ци­пи­те на Ин и Ян и Тайджи, за ко­и­то се го­во­ри в Дао шко­ла­та. Спус­кай­ки се към още по-нис­ки нива, тези два вида ма­те­рии с раз­лич­ни свойс­т­ва за­поч­ват все по­ве­че да се про­ти­во­пос­та­вят една на дру­га и то­га­ва това води до прин­ци­па на вза­им­но по­раж­да­не и вза­им­но по­тис­ка­не.

Чрез вза­им­но­то по­раж­да­не и вза­им­но­то по­тис­ка­не се по­я­вя­ват със­т­ра­да­ние и жес­то­кост, поч­те­ност и по­роч­ност и доб­ро и лошо. То­га­ва що се от­на­ся до жи­ви­те съ­щес­т­ва, ако има Буди, то има и де­мо­ни; ако има хора, то има и ду­хо­ве – в об­щес­т­во­то на обик­но­ве­ни­те хора това е още по-ви­ди­мо и ус­лож­не­но. Къ­де­то има доб­ри хора, там има и лоши; къ­де­то има без­ко­рис­т­ни хора, има и его­ис­тич­ни; къ­де­то има хора с ши­ро­ки въз­г­ле­ди, има и тес­ног­ръ­ди. Кол­ко­то до са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то, там къ­де­то има хора, ко­и­то вяр­ват в него, има и та­ки­ва, ко­и­то не вяр­ват; къ­де­то има хора, ко­и­то мо­гат да се прос­вет­лят, има и та­ки­ва, ко­и­то не мо­гат; къ­де­то има хора, ко­и­то го под­к­ре­пят, има и та­ки­ва, ко­и­то са про­тив него – това е чо­веш­ко­то об­щес­т­во. Ако все­ки мо­же­ше да прак­ти­ку­ва са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, да се прос­вет­ли до него и да вяр­ва в него, то­га­ва чо­веш­ко­то об­щес­т­во щеше да се пре­вър­не в об­щес­т­во на Бо­го­ве. Чо­веш­ко­то об­щес­т­во е прос­то об­щес­т­во от чо­веш­ки съ­щес­т­ва и не е поз­во­ле­но да прес­та­не да съ­щес­т­ву­ва. Чо­веш­ко­то об­щес­т­во ще про­дъл­жи да съ­щес­т­ву­ва веч­но. За­то­ва е нор­мал­но да има и хора, ко­и­то се про­ти­во­пос­та­вят на са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то. Не би било нор­мал­но, ако вмес­то това ни­кой не въз­ра­зя­ва­ше сре­щу него. Без приз­ра­ци, как биха мог­ли хо­ра­та да се пре­раж­дат в чо­веш­ки съ­щес­т­ва? Без съ­щес­т­ву­ва­не­то на де­мо­ни­те чо­век не би мо­гъл да се са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва в Буда. Без гор­чи­ви­на, няма как да има сла­дост.

Ко­га­то хо­ра­та се опит­ват да пос­тиг­нат нещо, те се сб­лъс­к­ват с труд­нос­ти имен­но по­ра­ди съ­щес­т­ву­ва­не­то на прин­ци­па за вза­им­но по­раж­да­не и вза­им­но по­тис­ка­не. Само ко­га­то чрез гор­чи­ви уси­лия и пре­о­до­ля­ва­не на труд­нос­ти­те пос­тиг­не­те това, ко­е­то ис­ка­те, ще от­к­ри­е­те, че не сте го спе­че­ли­ли лес­но, ще це­ни­те пос­тиг­на­то­то и ще се чув­с­т­ва­те щас­т­ли­ви. В про­ти­вен слу­чай, ако не съ­щес­т­ву­ва­ше прин­ци­път на вза­им­но по­раж­да­не и вза­им­но по­тис­ка­не и мо­жех­те да пос­тиг­не­те всич­ко без уси­лие, щях­те да се чув­с­т­ва­те отег­че­ни от жи­во­та и щяха да ви лип­с­ват чув­с­т­во­то за щас­тие и ра­дост­та от ус­пе­ха.

Все­ки вид ма­те­рия и жи­вот във Все­ле­на­та е със­та­вен от мик­рос­ко­пич­ни час­ти­ци, ко­и­то об­ра­зу­ват по-го­ле­ми час­ти­ци, ко­и­то на свой ред фор­ми­рат по­вър­х­нос­т­на ма­те­рия. В об­х­ва­та на тези два вида ма­те­рия с раз­ли­ча­ва­щи се свойс­т­ва, ця­ла­та ма­те­рия и всич­ки жи­во­ти при­те­жа­ват двойс­т­ве­на при­ро­да. Нап­ри­мер же­ля­зо­то и сто­ма­на­та са твър­ди, но се окис­ля­ват и ръж­дяс­ват, за­ро­ве­ни в зе­мя­та. От дру­га стра­на, ке­ра­ми­ка­та и пор­це­ла­нът не се окис­ля­ват, ко­га­то са за­ро­ве­ни в зе­мя­та, но са крех­ки и лес­но се чу­пят. Съ­що­то се от­на­ся и за чо­веш­ки­те съ­щес­т­ва, ко­и­то ед­нов­ре­мен­но при­те­жа­ват Буда-при­ро­да и де­мо­нич­на при­ро­да. Чо­век про­я­вя­ва де­мо­нич­на при­ро­да, ко­га­то дейс­т­ва без нрав­с­т­ве­ни нор­ми и зад­ръж­ки. Са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не­то в Буда е да се ели­ми­ни­ра де­мо­нич­на­та ви при­ро­да и да се под­си­ли и уве­ли­чи ва­ша­та Буда-при­ро­да.

Буда-при­ро­да­та на чо­век е Шан и тя се про­я­вя­ва като със­т­ра­да­ние, мис­ле­не за дру­ги­те пре­ди да се дейс­т­ва и в спо­соб­ност­та за из­тър­пя­ва­не на стра­да­ния. Де­мо­нич­на­та при­ро­да на чо­век е да бъде зъл и тя се про­я­вя­ва като убийс­т­во, краж­ба и гра­беж, его­и­зъм, зли мис­ли, се­е­не на раз­до­ри, пре­диз­вик­ва­не на проб­ле­ми чрез раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на слу­хо­ве, за­вист, зло­на­ме­ре­ност, гняв, мър­зел, кръ­вос­ме­ше­ние и така на­та­тък.

При­ро­да­та на Все­ле­на­та, Джън-Шан-Жен, се про­я­вя­ва по раз­лич­ни на­чи­ни на раз­лич­ни нива. Два­та раз­лич­ни вида суб­с­тан­ции, съ­щес­т­ву­ва­щи в об­се­га на оп­ре­де­ле­ни нива на Все­ле­на­та, също така имат раз­лич­ни фор­ми на про­яв­ле­ние на раз­лич­ни нива. Кол­ко­то по-нис­ко е ни­во­то, тол­ко­ва по-сил­но из­ра­зе­но е вза­им­но­то про­ти­во­пос­та­вя­не, като от­там про­из­ли­за раз­г­ра­ни­че­ни­е­то меж­ду доб­ро и лошо. Доб­ро­де­тел­но­то ста­ва по-доб­ро­де­тел­но, а зло­то ста­ва по-зло. Двойс­т­ве­на­та при­ро­да в един и същи фи­зи­чес­ки обект също ста­ва все по-слож­на и про­мен­ли­ва. Точ­но това по­соч­ва Буда в сво­е­то из­каз­ва­не: „Вся­ко нещо при­те­жа­ва Буда-при­ро­да.“ Всъщ­ност вся­ко нещо при­те­жа­ва и де­мо­нич­на при­ро­да.

При все това Все­ле­на­та при­те­жа­ва ха­рак­те­рис­ти­ка­та Джън-Шан-Жен, като това се от­на­ся и за об­щес­т­во­то на обик­но­ве­ни­те хора. Тези два вида суб­с­тан­ции, ко­и­то об­съ­дих, са всич­ко на всич­ко два вида суб­с­тан­ции, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват от горе до долу, от мик­рос­ко­пич­но­то до мак­рос­ко­пич­но­то ниво, чак до чо­веш­ко­то об­щес­т­во и са от­ра­зе­ни в жи­ви­те съ­щес­т­ва и ма­те­ри­я­та, като мо­гат да пре­диз­ви­кат двойс­т­ве­на при­ро­да в тях. Но жи­во­тът и ма­те­ри­я­та от горе до долу, чак до чо­веш­ко­то об­щес­т­во, са със­та­ве­ни от без­б­рой ви­до­ве ма­те­рия от мик­рос­ко­пич­но­то до мак­рос­ко­пич­но­то ниво.

Ако чо­ве­чес­т­во­то не съб­лю­да­ва чо­веш­ки­те нрав­с­т­ве­ни стан­дар­ти, об­щес­т­во­то ще нав­ле­зе в не­кон­т­ро­ли­ру­ем хаос – с при­род­ни ка­тас­т­ро­фи и при­чи­не­ни от чо­ве­ка бед­с­т­вия. Ако един са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ващ се не се из­ба­ви от сво­я­та де­мо­нич­на при­ро­да чрез са­мо­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не, не­го­ви­ят Гонг ще из­пад­не в го­лям без­по­ря­дък и той няма да пос­тиг­не нищо или ще пос­лед­ва де­мо­ни­чен път.

---